„Тони Ердман": Не губете хумора!

Преди осем години Марен Аде спечели Сребърна мечка на Берлинале с романтичната драма „Всички останали“ (Alle Anderen, 2009), а миналата година ни зарадва с нестандартно забавния „Тони Ердман“ (Toni Erdmann, 2016). Тази година филмът ѝ бе номиниран за наградите Оскар в категорията за чуждоезичен филм, а през 2016-та получи наградата на Международната федерация на филмовата преса (ФИПРЕССИ) в Кан. Определено заслужено внимание. Какво повече можем да кажем за филма? Отнема пет години на Аде да осъществи третия си пълнометражен проект, но си заслужава – „Тони Ердман“ е завладяващ, смел и много жив филм. Той толкова се харесва отвъд океана, че се появяват слухове за евентуален римейк. Пред списание „Варайъти“ Аде заявява, че няма да участва изобщо в проекта, но от друга страна няма търпение да види филма, заради актьора Джак Никълсън, на когото се възхищава изключително много и който сам е изявил желание да бъде в главната роля.

Любимата тема на Аде за отчуждението между хората е представена трагикомично. „Тони Ердман“ е безумна немска комедия, която ще ви просълзи от смях, но след това и наистина може да ви разплаче. Този филм е много емоционален. Под неподправения хумор на Винфред (Петер Симонишек) всъщност се чете голяма доза отчаяние. Той е възрастен учител по музика, който рядко вижда дъщеря си Инес (Сандра Хюлер), консултантка на голяма петролна компания в Румъния. Тя живее в Букурещ, пътува много и почти не се прибира у дома. Но за рожденния ѝ ден Винфред решава да я изненада и да я посети в Букурещ. Там започва да се проявява все повече и неговото Алтер его – Тони. Тони Ердман. Той е шегаджия, който измисля безумните си истории на мига и благодарение на чара и смелостта си успява да се внедри в корпоративния свят на  Инес, като се представя за “лайф коуч”.

Филмът е изпъстрен с изненадващи обрати и трагикомични ситуации. Всичко е възможно в този филм! Дори и нудистко парти с колеги, на което влиза двуметров кукер. Да, наистина хубаво немско, искрено кино за една рядко засягана тема в последните години – връзката между баща и дъщеря. Те са като сърдито, инатливо дете и клоун, който се опитва да го развесели. Отначало това е невъзможно, но клоунът също проявява инат и не се отказва докато не оправи настроението на детето.

Документалният стил, в който е заснет филма (Патрик Орт), те приближава особено много до героя и до неговата емоционална криза. Постепенно от едно ниво на личностни проблеми се преминава към моралния казус, пред който е изправена Инес в работата си. Аде постепенно ни въвлича в един корпоративен свят, в който „дали изобщо си човек“ няма значение, показва ни по какъв начин капитализма и глобализацията влияе на нас и на взаимоотношенията ни с останалите.

Въпреки, че не спечели "Оскар" за чуждоезичен филм отвъд океана, „Тони Ердман“ е достатъчно ценен филм в Европа, а и със сигурност ще получава още номинации и награди от международни фестивали.

Днес киното задава въпроси, а „Тони Ердман“ пита много – дали покрай натоварения си начин на живот забравяме за себе си и личното си щастие? Оценяваме ли това, което имаме? Въпреки сериозните въпроси, който задава филмът, все пак...  Тони Ердман има още какво да ви каже, а най-вече – „Не губете хумора!“