Режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На Изток от Запада“, излязъл през 2011 година първоначално в Съединените щати. Представен в програмата на Sofia Meetings 2016, негови сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти - „Чучков брадърс“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. „Снимка с Юки“ („A Picture with Yuki“, България, 2019) е и първата българска копродукция с Япония, в лицето на Wa Entertainment. Сюжетът разказва за имигрантския живот на българин и японка в Канада. След много опити да имат дете, двамата избират ин-витро процедури в България. Тук те стават участници в трагичен инцидент, а последиците преобръщат живота им... В главните роли са Руши Видинлиев и японската актриса Кики Сугино.
„Прасето“ („The Pig“, България, 2018) на режисьора Драгомир Шолев привлича вниманието на продуцентите още като проект през 2015 година, когато е представен на Sofia Meetings и печели Наградата за млад продуцент на Yapimlab (Турция). Развитието му продължава с участие в Torino Film Lab, с подкрепа на SEE Cinema Network и ИА „Национален филмов център“. През есента на 2016 година участва и в пичинг-форума на фестивала „Со Индипендънт“ и печели наградата „Дани Лернер“ на Nu Boyana Film Studios за най-добър проект. Филмът разказва историята на един тринайсетгодишен младеж с прякор Прасето, подложен на всекидневен тормоз от страна на съучениците си. „Прасето“ няма държавна финансова подкрепа за производство – продуциран е изцяло с частни средства от българските компании „Горила Филм“, „Ню Бояна Филм Студиос“, B2Y, „Скрийнинг имоушънс“ и „Папийон филм“ (Румъния). Реализиран е с подкрепата и на УНИЦЕФ.
„Стена“ („Wycieczka“, Полша-Германия, 2019) е пълнометражният дебют на полския режисьор Бартош Грудзиецки. Филмът поставя фокус върху различията между бедните и богатите, града и селото, бъдещето и миналото в съвременна Полша. Главната героиня Анна е селско момиче. Съдбата я среща с богата двойка от Варшава. Наивна и водена от стремежа си за различен живот Анна решава да им помогне в търсенето на руини. По време на пътешествието тя се превръща в сериозна конкуренция на жената и дори в заплаха за отношенията между столичаните.
Основната линия в игралния дебют на иранския режисьор Али Джаберансари - „Техеран: Град на любовта“ („Tehran: City of Love“, Иран-Великобритания-Холандия, 2018) е зададена още в заглавието. Опирайки се на темата за нещастната любов – чест сюжет в персийските приказки, филмът по вълнуващ начин разказва за трима души, търсещи любов, като напомня за непостоянната природа на човешкото щастие.
„Заливът Ханалей“ („Hanalei Bay“, Япония, 2018) e вторият игрален филм на японския режисьор Даиши Мацунага. Дебютът му „Пиета в тоалетната“ (2015) се превръща в национален хит и му носи много международни награди. Създаден по едноименния разказ на Харуки Мураками, „Заливът Ханалей“ е за огромната болка на самотна майка, загубила сина си-тийнейджър, докато кара сърф на Хаваите. В продължение на 10 години тя посещава острова, но така и не успява да превъзмогне болката от загубата. Един ден среща двама млади сърфисти на годините на сина й...
Във филма „Сервитьорът“ („The Waiter“, Гърция, 2018) на Стив Крикрис главният герой Ренос е старомоден сервитьор, педант, самотник и запален колекционер на информация. Ежедневната рутина му създава сигурност, но в живота му неочаквано нахлуват събития, които крият много изненади.
Предложението от Китай е филмът „Изчезващи дни“ („Vanishing Days / Man you“, Китай, 2018) на Джу Син. Режисьорът няма почти никакъв опит в създаването на филми, но подготвя дълго време „Изчезващи дни“ като проект с изключително нисък бюджет, още докато е студент. За разлика от повечето дебютни филми, „Изчезващи дни“ заявява смело аудиовизуално начало с впечатляващ кинематографичен език. Завладяваща като приказка, историята отвежда зрителите в малък град в Южен Китай, в който не е валяла капка дъжд от дълго време и където едно момиче се опитва да открие вдъхновение и да пише за приключения и непознати земи...
„Доверие“ („Trust / Güven“, Турция, 2019) на режисьора Зефа Озтурк разказва за проблемите, които възникват в живота на обикновена семейна двойка, в която са намесени силни чувства и бивши любови. Липсата на доверие е лош съветник за отношенията между хората, но когато те изпитват истински чувства един към друг – винаги могат да открият правилния път обратно към себе си.
Румънският филм „Чудовища“ („Monsters.“, Румъния, 2019) с режисьор Мариус Олтеано ще бъде представен в международния конкурс в София непосредствено след участието си на Берлинале, в секцията „Форум“. Това е първият пълнометражен филм на Олтеано, който има дълъг опит като фотограф и четири късометражни филма в кариерата си. В „Чудовища“ той представя историята на една двойка, която има десетгодишна история и привлича любовта на семействата и приятелите им, но когато не са заедно, околните изпитват смесени чувства към тях, усеща се дори презрение. Логично и неизбежно идва момент, в който съпрузите трябва да решат дали раздялата не е най-вярната стъпка към бъдещето и нужното им доказателство за тяхната любов.
Премиерата на „Братя“ („Brothers / Kardesler“, Турция-Германия-България, 2018), дебютната творба на турския режисьор Омур Атай, беше преди няколко месеца в програмата на Карлови Вари. Филмът беше представен като проект и като „works in progress“ в програмата на София Мийтингс. Сюжетът проследява 17-годишния Юсуф, който се прибира у дома след четири години в изправителен лагер - събуждат се спомените за деянието, което е бил принуден да извърши под давление на роднини и вековно установени традиции. Режисирана умело, тази история се фокусира върху вината и наказанието, и върху трудността да направиш правилния избор между връзките на кръвта и традицията от една страна, и правилата на морала от друга...
„Златна младост“ („Golden Youth / Une jeunesse dorée“, Франция-Белгия, 2019) е вторият филм на френската режисьорка Ева Йонеско, която продължава да омагьосва публиката с чара на Изабел Юпер. Две двойки – младежи и бохеми на средна възраст, се срещат в Париж, потънали в легендарния нощен живот на космополитния град. След известно време четиримата започват да споделят всичко – любов, наркотици, творчество и въобще – тръпката от това да си жив, без се съобразяваш с ограниченията на условностите, наложени от обществото…
Последният филм в конкурса предстои да бъде обявен.
