Участниците от международното жури - видни имена от съвременното анимационно изкуство в състав: Бил Плимтън (САЩ), Алексей Котьочкин (Русия), Раймунд Круме (Германия), Джийн ХайДжин Чу (Корея) отсъстваха, но пък с изключение на дамата от Корея, всички поздравиха публиката с видео обръщения. Българското присъствие обаче си бе по всички правила на едно откриване от национален мащаб -на сцената на зала 1 –Чавдар Гюзелев сподели един спомен - как е искал да бъде аниматор, но Съдбата вероятно е имала други планове за него. И все пак за младите в едни други години, името на Анри Кулев е било знаково - като магическо заклинание,а почеркът, рисунъкът, картините, анимацията на Анри винаги е барометър за времето, според Чавдар Гюзелев. Поздравления имаше от Дирекция „Култура и духовно развитие“ – Варна в лицето на нейния директор – г-жа Антония Йовчева, която подчерта, че този фестивал винаги ще се радва на подкрепата на града, а госпожа Жана Караиванова в качеството си на директор на Национален филмов център потвърди, че Световният фестивал на анимационния филм и в бъдеще може да разчита на НФЦ.
Някаква крими история прозвуча от сцената с определена неяснота около едно откъсче от филм на Доньо Донев и спор за авторски права, с което се откриваше до този момент фестивалът. През 2020 варненци вероятно за последен път ще видят този откъс-как тримата глупаци изпълняват с китари „Варна, хубава Варна!“. Но пък се появи триото „Лос Легенос“- трима студенти по анимация, наподобяващи чешитите на Донев, заеха певческа позиция в три легена и изпяха отново „Варна, хубава Варна!“
Конкурсната програма започна със знаков филм - „Физика на тъгата“. И докато някои от варненци имаха възможност да му се насладят за втори път след миналогодишна ноемврийска прожекция, то авторът на този репортаж, въздъхна с мисълта, че нещата стават, когато „Аз СМЕ“-открояваща се реплика от филма на Теодор Ушев „Физика на тъгата.“
