Председател на журито е роденият във Великобритания режисьор Питър Уебър, който има 18 заглавия във филмографията си, част от които са документални и телевизионни продукции. Световна известност му носи „Момичето с перлената обеца“ (2003), пълнометражният дебют на Уебър, получил десетки награди и номинации, между които 3 номинации за „Оскар“, две номинации за „Златен глобус“, 10 номинации за наградите БАФТА. Скарлет Йохансон и Колин Фърт създават изключителни образи, а невероятната атмосфера на времето, конструирана от творческия екип на филма, доказва майсторски усет към детайлите и впечатляващо внимание към воденето на разказа. Впоследствие Питър Уебър снима „Ханибал: Потеклото“ (2007) по един от романите на Томас Харис за Ханибал Лектър, както и „Emperor“ (2012), посветен на събития от Втората световна война. Сред най-новите продукции на Уебър са телевизионната поредица „Kingdoms of Fire“ (2019), с която зрителите се връщат в миналото, когато Османската империя се стреми да завоюва Кайро, както и документалния филм „Ина де Ярд“ (2019), своеобразен портрет на пионерите на реге музиката в Ямайка, който публиката на 24-тия София Филм Фест ще има възможност да види, представен лично от своя режисьор.
Продуцентът на „Рома“, един от най-награждаваните филми за 2019 година, Николас Селис, е основател на независимата мексиканска продуцентска компания Pimienta Films. Известен е с това, че стои зад оригинални проекти с високо художествено съдържание и мощно въздействие. В международен план е ценен за работата си с режисьори със солидна творческа кариера. През 2014 година Pimienta Films печели признание от „Variety“ като една от трите най-добри продуцентски компании в Мексико, а „The Hollywood Reporter“ обръща внимание на факта, че Николас Селис е талант, който трябва да се следи. Сред филмите, на които е продуцент, са „Ели“ (2013) на Амат Ескаланте, получил наградата за най-добър режисьор в Кан; „Рома“ на Алфонсо Куарон с над 200 награди от цял свят, в това число „Златен лъв“ за най-добър игрален филм на кинофестивала във Венеция, четири награди BAFTA, десет награди „Ариел“, два „Златни глобуса“ и три награди „Оскар“. Николас Селис работи също с международно признати творци като Татяна Хуезо - първата жена, отличена с награда „Ариел“ за най-добър режисьор за „Tempestad“ (2016), както и създателите на многократния призьор „Прелетни птици“ (2018) Сиро Гуера и Кристина Гайего.
Ирмена Чичикова е българският представител в Международното жури на 24-тия София Филм Фест. Млада, красива и талантлива, тя е понесла голяма част от драмата в българското кино. Познаваме я като Юра и Адриана в „Аз съм ти“ (2012) на Петър Попзлатев, Боряна във „Виктория“ (2014) на Майя Виткова, Кристин в „8’19” (2018) на Теодор Ушев. Тя е Мона в „Не ме докосвай“ на Адина Пинтилие – филм, участието в който й донесе наградата „Златна мечка“ за 2019 година в Берлин. Най-новите й две роли са на Диана в „Писма от Антарктида“ (2018) на Станислав Дончев и Краси в „Доза щастие“ на Яна Титова. Актьорството е нещо, към което се стреми от ученичка в пловдивската Френска гимназия. През 2008 година тя завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев и започва пътя й към сърцата на зрителите.
Луис Миняро основава на 18 години „Cine Club Arts” в родния си град Барселона. Работи като писател, водещ и филмов критик и е известен като продуцент на независими филми, сред които са носителят на „Златна палма“ от Кан 2010 „Чичо Бунми си спомня предишните животи” на режисьора Апичатпонг Верасетакул, награждавания в Ротердам „Finisterrae” (2011) на режисьора Серхио Кабайеро, както и филми на Маноел де Оливейра и Лисандро Алонсо. Ретроспективи на Миняро са представяни в Париж, Кали (Колумбия), Монтевидео (Уругвай) и Танжер (Мароко). През 2010 година той получава отличието „Ciutat de Barcelona“ за своя принос към изкуствата. След няколко документални филма Миняро прави своя режисьорски игрален дебют „Падаща звезда” („Stella cadente“), който беше представен от своя автор пред публиката на София Филм Фест 2014. В програмата на 24-тия София Филм Фест Луис Миняро ще представи лично своя най-нов филм „Не ме обичай“ („Love Me Not / No m'estimis“), на който е и продуцент и чиято премиера беше на филмовия фестивал в Ротердам през 2019 година.
Независимият американски продуцент Джим Старк е добър приятел на София Филм Фест. Публиката у нас го познава като продуцентът на ранните филми на Джим Джармуш – той стои зад „Извън закона“ (1986), „Мистериозният влак“ (1989), „Нощ над земята“ (1991) и „Кафе и цигари“ (2003). Но освен тази неоспорима титла, към продуцентската му работа се включват и не по-малко значимите за американското независимо кино „The Living End“ (1992) и „Обречено поколение“ (1995), режисирани от Грег Араки – два знакови road movie филма за цялото поколение „X“; успешния „Фактотум“ (2005) на Бен Хамер; исландските „Cold Fever“ (1995) на Фридрик Тор Фридриксон и „Сватба в провинцията“ (2008) на Валдис Оскарсдотир, както и два от независимите фаворити на Сънданс - „Color of a Brisk and Leaping Day“ (1996) на Кристофър Мънч и „Homework“ (2004) на Кавин Ешър Грийн. Биографията му на продуцент включва и сръбските „Любов“ (2005) на Владан Николич и „Тук и там“ на Дарко Лунгулов. През 2009 се запознава с унгареца Саболч Хайду и се съгласява да продуцира неговата доста щура и противоречива история „Мираж“, филм за унгарско-словашкия запад, който Хайду и Старк решават да направят като класически уестърн, като Старк става и съавтор на сценария, показан с успех на фестивала в Торонто през 2014 година. В последните няколко години Джим Старк работи като ко-продуцент в много филми като „Фокстрот“ (2017) на Самуел Маоз, удостоен със Сребърен лъв на фестивала във Венеция, „Our Time“ (2018) на Карлос Рейгадас и „Свирукащите“ (2019) на Коренелиу Порумбою, номиниран за „Златна палма“ в Кан, който ще гледаме през март в София.
