„18 % сиво“ („18 % Grey“, 2020) е филм на Виктор Чучков-син, създаден по едноименния роман на Захари Карабашлиев; втора творба на режисьора след „Тилт“ (2011). В главните роли са Рушен Видинлиев и Доля Гавански, оператор е Ненад Бороевич. Влюбените Захари и Стела решават да следват своята мечта като се преместват от Варна в Лондон. Оцеляването им там не се оказва толкова лесно. Стела напуска Захари и той се отправя на лудо пътешествие от Лондон до Берлин - в това пътуване разкрива истината за изгубената си любов, а пътят го води до неочаквани разкрития за самия него. „18 % сиво“ е копродукция между България, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия.
Работил по различни документални проекти и книги, свързани с важни теми от историята на човечеството, Рудолф Херцог, 47-годишният син на Вернер Херцог, дебютира в игралното кино с британския филм „Как да имитираш война“ („How to Fake a War“, 2019). Сюжетът ни отвежда в Лондон през 2018 година, когато остават само пет дни до големия ден - когато повече от 100 музиканти (дори „Бийтълс“, в пълен състав?!) ще участват в благотворителното събитие „Война на войната“, най-големият концерт за всички времена, пред милиарди зрители в целия свят. Главни действащи лица са една ПР-майсторка на име Кейт и организатора на събитието - рокзвездата с труден характер Хари Хоуп, който е сериозен его-маниак с месиански комплекс. Според неговите представи войните се водят, за да бъдат спечелени…
В тазгодишния международен конкурс е и белгийският филм на дебютиращата режисьорка Ева Куул – „Клео“ („Cleo“, 2019), показан с успех на фестивала в Гент, с награди за изгряваща звезда и за дебютен филм от Рим 2019. „Клео“ е история за едно момиче, което се опитва - чрез силата на волята и на музиката - да се измъкне от лапите на депресията и да си върне живота след тежка автомобилна катастрофа, отнела родителите й. Тя се обръща за помощ и утеха към мистериозния Лео, без да подозира, че той крие опасна тайна. Филмът на фламандската авторка съчетава елементи на психо-трилър и дълбока въздействаща драма и предлага на зрителите вълнуващо преживяване.
Съседна Гърция участва в конкурсната програма на София Филм Фест с „Обикновен човек“ („A Simple Man“, 2020) на режисьора Тасос Геракинис. Сюжетът проследява известен главорез, хванат в капан, в изолирано село близо до границата, който се опитва да избяга в съседната страна. Той улавя мирен винопроизводител и го взима за заложник в собствения му дом, докато властите стягат примката около него… „Обикновен човек“ е филм за силата на любовта, истината и човешките взаимоотношения, пречупени през лъжите и фалша на действителността.
Смелата социална сатира на обсебеното от пари общество на съвременен Китай „Прати ме в облаците“ („Send Me to the Clouds“, 2019) е впечатляващ дебют на писателката и режисьор Конкон Тен. Филмът се съсредоточава около младата Нан Шен (Яо Чен), чието име на китайски език носи символичното значение „надминаване на мъжете“. Тя е само на 29 години, журналистика е, но е твърда, практична жена с циничен поглед към света, а мечтата й е да пише като своя идол Хемингуей. Тя е диагностицирана с рак на яйчниците, но копнее за истинска любов и поема на лично екзистенциално пътешествие.
Турският филм „Пустош“ („Steppe / Bozkir“, 2019) на режисьора Али Йозел идва в София след като спечели 11 награди в почти всички категории на филмовия фестивал „Златен портокал“ в Анталия. „Пустош“ е необичайната история за опита за „евакуация“ на главния герой Ахмет поради строежа на нов язовир. Ахмет сам се превръща в затворник на традициите, като неговият свят се върти около дома му и градината, където е погребана жена му - и категорично отказва да се премести в нова къща, въпреки настояването на племенниците си…
Копродукцията между Германия и Китай „Риба, плуваща по гръб“ („A Fish Swimming Upside Down“, 2019) на българската режисьорка Елица Петкова проследява сърдечните отношения между Андреа, жена без минало, Филип и неговия син. Своеобразният любовен триъгълник е изпълнен с очаквания, копнежи и страхове, като оставя отворени въпросите кой знае какво и за кого. Това в вторият пълнометражен филм на Елица Петкова след „Жалейка“, представен в Берлин през 2016 и спечелил голямата награда на 20-ия София Филм Фест.
Европейската копродукция между Литва, Латвия, Германия и Гърция „Родина“ („Motherland / Gimtine”, 2019) на сценариста-режисьор Томас Венгрис разказва за завръщането на майка и нейния син в страната им Литва след дълги години емигрантски живот в САЩ. Дивият нов Изток обръща мечтите им с главата надолу – момчето иска да се забавлява по време на лятната ваканция, а майка му се надява да „рестартира“ живота си, побеждавайки носталгията и проваления си брак... „Това е впечатляващ игрален дебют, който изследва идеи за културна идентичност и наследство“, пише в ревюто си за филма Screen Daily.
„Сестра“ („Sister“, 2019) е втори филм на Светла Цоцоркова след носителя на многобройни международни отличия „Жажда“. Филмът има завидна фестивална съдба – с премиера и диплом в Сан Себастиан диплом, с голямата награда на фестивала в Котбус – Германия, с приз за операторско майсторство от Варна, награда на младежкото жури на ФИПРЕССИ във Варшава.
„Филмът на Цоцоркова е за семейния живот и сестринството, за малките, уж невинни лъжи, които споделят членовете на едно семейство, и за начина, по който могат да бъдат преодолени противоречията между близки хора – теми, които са познати на всеки от нас“, пише списание Variety.
Главната роля във филма е поверена на Моника Найденова, откритие на Светла Цоцоркова от нейния дебют „Жажда“. В останалите роли са Светлана Янчева, Асен Блатечки, Елена Замяркова, Валентин Ганев, Иван Савов и Александър Бенев. Сценарият е на Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова, които са и продуценти на филма.
„Среднощно” („Nocturnal“, 2019) е пълнометражният дебют на британската сценаристка и режисьорка Натали Бианкери. По думите й филмът е „психологически трилър със сложна структура на характерите“.
„Това, което задвижва действието, е енигматичното приятелство между Пийт и Лори. Творбата провокира възприятието ни за табу и стереотип… Каква може да бъде алтернативната връзка „баща-дъщеря“, ако бащата не е способен да носи отговорност? Вярвам, че подобна „алтернативна връзка“ се случва често и съм щастлива, че съм първият режисьор, който я представя на екрана“, казва Бианкери.
Унгарският филм „Тези, които останаха“ („Those Who Remained / Akik maradtak“, 2019) е втори игрален филм на режисьора Барнабаш Тот и беше официално предложение на Унгария за наградите „Оскар“. Това е лирична история за лечебната сила на любовта, а във фокуса на сюжета попадат младо момиче в Унгария и оцелелите от Холокоста след Втората световна война. 42-годишният лекар Алдо се сближава с 16-годишната Клара, която все още има надежда, че родителите ѝ са оцелели. Ала под влияние на социалистическите идеи, тяхната емоционална връзка като на баща и дъщеря започва да предизвиква неодобрение.
Филмът на режисьора Масуд Бакши „Ялда, нощ за прошка” („Yalda, a Night for Forgiveness”, 2019) бе удостоен с Голямата награда на журито за международен драматичен филм, Сънданс. Оператор на копродукцията между Иран, Франция, Герания, Швейцария и Люксембург е българинът Юлиан Атанасов, познат на публиката от „Източни пиеси”, „Островът” и „С лице надолу” на Камен Калев, „3/4” на Илиян Метев и др. Историята проследява премеждията на една млада жена, която е обвинена за убийството на собствения си съпруг и е произнесена смъртна присъда. В нощта за прошка властите я включват на живо в телевизионно предаване, за да може единственото дете на съпруга й да прости престъплението й, но се случват неочаквани събития по време на телевизионния ефир и двете жени са поставени пред сериозен избор...
Председател на международното жури е роденият във Великобритания режисьор Питър Уебър, членове са мексиканският продуцент Николас Селис, българската актриса Ирмена Чичикова, испанският режисьор и продуцент Луис Миняро и независимият американски продуцент Джим Старк.
