Защо толкова години кино „Модерен театър” беше оставен в това бедствено положение? Вие бяхте и директор на ИА „Национален филмов център”. Не можехте ли тогава от тази позиция да направите нещо?
Бедственото положение на „Модерен театър” е част от общото бедствено положение на територията. През 2014 година изготвих докладна записка до министъра на култура за даване статут на кино „Модерен театър“ на недвижима културна ценност с „национално значение“ и по силата на чл.12, ал.4, т.2 от Закона за културното наследство собственика да бъде обезвъзмезден с друг имот, а киното да бъде предоставено за стопанисване и управление на ИА „Национален филмов център“. Въпреки предстоящото честване на 100 години българско кино реакция от така наречения министър отговарящ за културата нямаше. Липсата на държава и конкретна грижа за съдбата на цялата приватизационна сделка е видна в следните материали:
http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/sofiia-film-prestuplenie-bez-nakazanie
събота, 30. октомври 2004 - 01:00
СОФИЯ ФИЛМ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ
Много агенции - хилава държава. Няма механизъм, който може да накара един купувач да спазва клаузите на подписания от него приватизационен договор. До този извод стигнаха представителите на авторитетните иначе институции като Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Комисията за финансов надзор, министърът на културата Божидар Абрашев и депутатите от Комисията по култура на 26 октомври, опитвайки се да разплетат казуса София филм. Или по-точно да намерят виновен за възникналата ситуация с киносалоните в София. А тя е, че безцеремонно се нарушават всички клаузи на договора, сключен на 1 октомври 2001 г. между Агенцията за приватизация и компанията Бългериън Технолоджи за продажбата на 75% от София филм. Това от своя страна доведе до преждевременната смърт на осем от столичните киносалони, за което през изминалите няколко седмици се изписаха многобройни епитафии. По ирония на съдбата първата приватизационна процедура бе прекратена именно заради предположението, че след сделката ще се случи именно това. На 2 юни 2000 г. бе обявена продажбата чрез конкурс на 80% от капитала на София филм ЕАД. Тогава са подадени шест оферти, но те са отхвърлени заради съмнението, че новите собственици няма да запазят предмета на дейност на компанията. На 20 април 2001 г. АП направи втори опит и обяви за продажба 75% от капитала на дружеството. Тогава постъпиха две оферти - на Юнайтед синема и на Бългериън Технолоджи. На 1 октомври същата година за купувач бе избрана втората компания, която е собственост на регистрираното в Панама дружество Лингуапланет. Пазарлъкът спря на 4.7 млн. лева. Със сключения на 1 октомври 2001 г. договор купувачът се е задължил да регистрира дружеството на фондовата борса в срок от два месеца, да инвестира в него 6 млн. лв. за пет години, както и да запази предмета му на дейност за следващите десет години. Тогава тази сделка е считана за една от най-добрите. Само два месеца по-късно става ясно, че не е така. На 1 декември дружеството така и не попадна в борсовия регистър, а държавният пакет от 25% не бе предложен за продажба на фондовото тържище. Това става чак през февруари 2004 г. - с 27 месеца закъснение. Междувременно собственикът се възползва от непубличния характер на дружеството и през октомври 2002 г. предприема увеличение на неговия капитал от 71.7 хил. на 750 хил. лева. Така държавното участие се стопява до 2.4%, а делът на Бългериън Технолоджи нараства до 97.6 процента. На втория централизиран публичен търг акциите на държавата бяха продадени. Това далеч обаче не е най-лошото. Фатална е продажбата на кината, които бяха част от активите му. На 31 януари тази година собственикът на София филм Бългериън Технолоджи е поискал съгласието на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за продажбата на две кина. Отказът на ведомството едва ли е бил от особено значение, тъй като киносалоните са били изтъргувани още през декември 2003 година. За продажбата на другите шест кина дори не е търсено съгласието на АСК. Надзорното ведомство се опитвало да излезе от неудобната ситуация, като е изпратило сигнал на Комисията за финансов надзор (КФН), че са продадени активи, вероятно в нарушение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Проверката на КФН започва на 6 октомври, но била възпрепятствана от мениджмънта на дружеството по всякакви начини. Едва по-късно изпълнителният директор на София филм Христос Кисас започва да носи доброволно документи в комисията. На пръв поглед те са съвсем изрядни от гледна точка на Търговския закон и на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Съветът на директорите на дружеството е бил упълномощен от акционерите да извърши сделки по чл.114, което ще рече да се разпореди с активи, които представляват повече от една трета от цялото имущество. Това става на общо събрание, което се е провело на 8 юли 2004-а. В конкретния случай става въпрос за продажбата на шест кина. Тази точка не е присъствала в предварително обявения дневен ред, а е предложена по време на събранието от един от акционерите. Именно затова и Комисията за финансов надзор не е успяла да реагира по някакъв начин. На общото събрание са присъствали всички акционери - две физически лица (Весела Йосифова и Александър Христов) и две юридически лица (Бългериън Технолоджис и Кифърт Консултант). Заместник-председателят на комисията Димана Ранкова подчерта, че следва да се провери дали купувачите на кината не са свързани с Бългериън Технолоджис и дали не са засегнати други заинтересувани лица. Едва ли обаче трябва да се възлагат големи надежди, че тук ще се намери някаква нередност. Купувач на шест от киносалоните е инвестиционният фонд Икуест България, който обяви, че възнамерява да превърне кината в търговски центрове. Фондът обаче се явява добросъвестен трети купувач и от него не може да се търси отговорност за спазването на приватизационния договор. Това подтикна Министерството на културата да поиска на 22 октомври неговото разваляне. Последствията от едно такова действие едва ли могат да удовлетворят някого, особено държавата. При разтрогването на подобен договор логично е страните по него да получат това, което са притежавали преди него. Тъй като обект на сделката са били акции, а не активи, държавата ще получи книжата от едно практически декапитализирано дружество и на всичко отгоре ще трябва да върне на купувача сумата от 4.7 млн. лева. Очевидно е, че това няма да доведе до възстановяване на собствеността й върху кината. Те ще си останат в ръцете на инвестиционната компания, която ще се разпореди с тях, както намери за добре. В последна сметка се оказва, че Агенцията за следприватизационен контрол не може да направи нищо друго, освен да начислява неустойки за неспазване на клаузите на договора. Той обаче е без реално обезпечение и затова отговорността за тази сделка трябва да понесе раздържавителното ведомство. Единственият изход, който пък членът на надзорния й съвет Атанас Бангачев намери, бе да се атакува продажбата на активите, но как и на какво основание не стана ясно. За широката публика остава тъга: че няма да ходи на кино. Както и че шест институции на властта не могат да защитят интереса на държавата и обществото.
https://news.bg/bulgaria/shuleva-znaem-za-skandalnoto-upravlenie-na-privatiziranite-kinosaloni.html 10.12.2004 14:46:17
„Предприети са всички законови и съдебни процедури срещу “Бългериън технолъджис”, приватизирал през 2001г. “София филм” - с което и почти всички киносалони в центъра на столицата.
Купувачът е погазил голяма част от следприватизационните си ангажименти и превръща киносалоните в търговски центрове и магазини, призна вицепремиерът Лидия Шулева, цитирана от БНР, по време на парламентарния контрол.
Депутатите Кина Андреева, Евгени Чачев и Явор Милушев попитаха какви мерки са предприети срещу “Бългериън технолъджис", след като са нарушени поетите от страна на купувача ангажименти.
Осем от кината вместо да запазят дейността си, вместо да излъчват български и европейски филми, вместо да бъдат вложени обещаните инвестиции в тях на практика са придобити от други дружества.
Става дума за огромна далавера с имоти в центъра на София, коментира Кина Андреева, а Явор Милушев посочи, че е притеснен от това как един купувач може да прикрие от Агенцията за приватизация своите бъдещи намерения. Това може да се случи и с българските циркове и с “Бояна филм”, изрази мнението си Явор Милушев.
Капиталът на “София филм” е придобит за 4.712 млн. лева през 2001 година, припомни вицепремиерът Лидия Шулева. Тя съобщи, че са заведени съдебни дела, изискват се предвидените в договора неустойки и банковите сметки на нелоялния купувач са запорирани. Съдът обаче все още не е наложил запор върху акциите на “София филм”. Председателстващият заседанието Любен Корнезов се възмути от погазването на закона и дори призова от трибуната прокуратурата да се самосезира по случая с приватизацията на кината. Става дума за популярните в столицата кина като “Сердика”, Модерен театър, “Мир”, “Глобус”, “Европа палас”, Ново кино Славейков” и др. Цената им, ако се използват за магазини и търговски центрове е с огромна разлика от тази, за която са придобити с ангажимента за запазване на дейността им като кина, стана ясно по време на парламентарния контрол.”
http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triumfut-na-neizriadnite-platci
събота, 19. март 2011 - 01:00
„ТРИУМФЪТ НА НЕИЗРЯДНИТЕ ПЛАТЦИ
Една от най-обсъжданите и скандални приватизационни сделки на прехода беше тази на акционерното дружество София филм от Бългериан технолоджис, което и до ден днешен дължи на държавата повече от 9 млн. лева. Раздържавяването му започна още през май 1999-а, когато беше обявено, че се продават 67% от капитала му. През юни 2000 г. вече ставаше въпрос за 80% и при запазване на предмета му на дейност за три години. След като бяха събрани офертите, Съюзът на филмовите дейци поиска гаранция киносалоните да си останат такива поне десет години и Агенцията за приватизация обяви нова процедура. На 1 октомври 2001-а, след близо три години, най-сетне беше сключена сделка с Бългериан технолоджис, собственост на регистрираната в Панама компания Лингуапланет. Още тогава стана ясно, че зад нея стои гръцката Тануиър груп, специализирана в разпространението на филми и тв програми. Единият от управителите на Лингуапланет Христос Кисас, който беше член на съвета на директорите на София филм, е бил и изпълнителен директор на Българска инвестиционна банка АД през 1999 година. Управителят на София филм Александър Христов пък от 1993-а е въртял Алексим груп ООД, занимавала се първо с текстил, после с търговия с промишлени и селскостопански стоки, с туристически и транспортни услуги - чак докато фалира през 1997 година. От 1998-а той фигурира в информационната система Дакси като собственик и управител на Интермобил ООД - дружество за консултантски услуги, занимаващо се и с разкриване и експлоатация на магазини, с хотелиерство, ресторантьорство, туризъм. Чрез Бългериън технолоджис тези хора получиха 75% от капитала на София филм за сумата от 4.71 млн. лева. От тази сума обаче почти нищо не беше платено. В условията на контракта, чрез който купувачът се сдоби с девет от най-известните софийски киносалони, беше заложено и условието той да инвестира 6 млн. лв. за пет години и да не променя предмета на дейност на дружеството в срок от десет години. С други думи, до октомври тази година. Какво обаче се случи през това време?! До 2005-а купувачът не беше изпълнил нито един от ангажиментите си, вписани в приватизационния договор. Между тях фигурираше и този да не допуска ликвидация на дружеството в продължение на пет години. Освен това, въпреки че противоречи на договора, по това време новият собственик продаде деветте киносалона - собственост на София филм. Шест от тях придоби ирландският инвестиционен фонд Икусет, превърна повечето от тях в търговски центрове. Още тогава държавните чиновници от Агенцията за следприватизационен контрол направиха плах опит да си поискат парите на държавата от приватизаторите, но се оказа че Фондът се явява добросъвестен трети купувач и от него не може да се търси отговорност за спазването на приватизационния договор. И тъй като на практика в дружеството не остана никакво имущество, неговите акционери пристъпиха към ликвидацията му. От правния мир изчезнаха и дружеството София филм и неговият собственик Бългериан технолоджис (който също беше ликвидиран). Така всъщност бяха заличени последните следи от още една скандална приватизационна сделка. Безпардонното нарушаване на раздържавителния договор от страна на Бългериан технолоджис му навлече само неустойки за 9 млн. лева. Да, Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) го съди, но както вече казахме, вземанията няма от кого да бъдат потърсени”.
Защо трябваше дружеството „София филм” в чийто активи беше „Модерен театър” както и много други салони в центъра на София, да бъде приватизирано?
Още през 1998 година министър Емма Москова прехвърли всички дружества кинефикация, включително и София филм ЕАД на министерство на промишлеността с цел приватизацията им. И двете критични приватизационни сделки за българското кино се извършиха от правителството на Симеон Сакскобурготски. И София филм ЕАД и Бояна филм ЕАД се продадоха на съмнителни купувачи с неясни намерения. Освен обективните причини за цялата приватизационна вълна, предпоставки за продажбата и на двете дружества създадоха и нашите колеги. Показателен е следният текст във вестник „Култура”:
„РМД ОМАЙНО, СЛАДКО
На 22 май т.г. в Дома на киното се състоя редовната годишна конференция на Съюза на българските филмови дейци. Аудиторията (прочее, твърде възрастна - за нея въпросното мероприятие май беше единственото събитие за този светски сезон) следваше да разисква "Съдбата на българското кино: закон и приватизация на предприятия в областта на филмовата индустрия".
…
Иван Ничев разказа на аудиторията за съвместната им с Людмил Стайков среща с Левон Хампарцумян, на която приватизационният шеф е поел ангажимент при всички важни приватизационни етапи своевременно да уведомява ръководството на кинодейците. А будната част от аудиторията започна да (се) пита задължителна ли е приватизацията на "Бояна филм" ЕАД и "София филм" ЕАД и кой в крайна сметка има шансове в нея... Председателят на СБФД изрично обяви нежеланието си да се конфронтира с ръководството на киностудията и столичното киноразпространение и поиска те да изяснят позициите си.
…
После думата беше предоставена на Александър Донев, шеф на "София филм" ЕАД. Той изигра неудобство пред публиката и каза: "Не мога да коментирам, след като сам съм кандидат за приватизацията на "София филм" ЕАД чрез едно дружество"; Донев подчерта, че запазването на предмета на дейност на поверената му фирма означава запазване на настоящия брой екрани и места в киносалоните; изтъкна нуждата от инвеститор с опит в бранша - факт, който не може да бъде преценен от специалистите от Агенцията по приватизацията така добре, както от хората от СБФД. Приватизационният часовник е пуснат... И вече цъка. Остава да видим кой цака и кой ще бъде прецакан. Марин Бодаков“
За съжаление след като едно събитие е настъпило, нещата не могат да се променят, но ако сделките по продажбите и на двете дружества бяха сключени с нормални купувачи, ако държавните органи си гледаха работата, ако имаше кинобщност, ако…
Защо никое от тях не продължи да осъществява своята дейност?
Агенцията по приватизация не можа или не пожела да проучи бъдещите намерения на кандидат купувачите РМД “София филм+”, консорциумът “Юнайтид филмс” - между второто РМД и “Юнайтид синема”; фирмата на АКБ “Биоинвест”; холандската “Пелдърс Бехиър”, зад която стоят интересите на израелската “Глобус груп”; “Бългериън технолоджис”, която е собственост на “Лингуапланет” - Панама, и неизвестната софийска фирма “БВГ Синема” и избра “Бългериън технолоджис”, която нямаше никакви намерения да стопанисва салоните като кина. Независимо от задълженията по приватизационния договор “Бългериън технолоджис” продава шест от кината още на втората година. Кино Изток и Севастопол са Били, Сердика е съборено и се строи хотел Хаят, Кино Мир е паркинг и т.н.
Кой би трябвало да следи за спазването на следприватизационния договор и защо никой не е санкциониран за откровени нарушения?
Агенцията по следприватизационен контрол. Тя наложи и санкция от 8 милиона лева на фирмата купувач “Бългериън технолоджис”, на след като тя бе обявила и себе си, и "София филм" в ликвидация, замитайки следите...
Има ли някаква конкретна причина тъкмо сега филмовата общност да надигне глава?
Моята лична причина беше честването на 100 години от появата на първия български игрален филм. През 2016 г. разговаряхме с проф. Алекснадър Грозев и така през 2017 година организирахме по време на фестивала „Любовта е лудост“ подписка до министерство на културата, столична община и министерски съвет. Подписаха се над 150 души. А сега общността няма работа в чакане на нотификацията и има повече свободно време.
Защо държавните институции неглежират проблема? Срещате ли съдействие от тяхна страна?
За съжаление движение по предложението ни няма. Единственото становище по въпроса е от Музея за история на София, който подкрепя предложението ни за даване статут на кино „Модерен театър“ на недвижима културна ценност с „национално значение“.
Какъв би бил благоприятния изход. Какви законосъобразни решения могат да се приемат, така че всички страни да бъдат удовлетворени?
Най-благоприятният изход е на сградата на „Модерен театър“ да се даде статут на недвижима културна ценност с „национално значение“ и собствениците да бъдат обезвъзмездени, съгласно на чл.12, ал.4, т.2 от Закона за културното наследство с решение на министерски съвет с друг имот. Сградата да се предаде на ИА „Национален филмов център“ или Българска национална филмотека за стопанисване и управление, като средства за реставрация и консервация се търсят по европейски програми.
А какъв би бил лошият сценарий?
Ако настоящият собственик има добро желание, може и в момента да направи каквото си иска, но трябва да запази фасадата на сградата. А ако иска да се освободи и от тава задължение ще трябва да изчака да се срути. Може да наеме и някой клошар да я подпали. Има достатъчно образци. По този начин ще се помогне и на министерство на културата да се отърве от казуса.
Редакцията на сайта kinoto.bg е готова да публикува и други мнения и становище по казуса „Модерен театър”.
/DSC01162.JPG)