С какво би провокирал филмът „Овни“ любопитството на зрителите?
„Сюжетът е простичък, но изключително въздействащ. Това е историята на двама братя, Гуми и Кити, които живеят в отдалечена исландска долина. „Овни” е приказка за живота на обикновените хора. Гуми и Кити не си говорят от 40 години. Единият е груб и експресивен, а другият свит и благ. Това до голяма степен обяснява огромната пропаст в отношенията им. Те отглеждат рядка порода овце, които често са фаворити в професионални състезания. Съперничеството между Гуми и Кити е добре познато на местните хора. Неочаквана и безмилостна болест променя изцяло динамиката в долината. „Овни” хваща баналното и го превръща в екзистенциално. През повечето време зрителят е с Гуми – саможив човек, който обича животните с цялото си сърце. Всекидневните терзания на двама отчуждени персонажи с лекота стават близки на зрителя. Режисьорът умело редува драматични сцени и абсурдно-забавни моменти. „Овни” е бавен и изразителен филм. Въздейства силно и оставя дълъг послевкус. Създава мощна връзка с природата и разкрива частица от хладната красота на Исландия. Провокира различни размисли за целите в живота, благодарение на които функционират хората. Филм за крехкостта на съществуването и страшната угроза да загубиш труда на своя живот. Понякога съдбата чука на вратата, за да донесе лоши новини, но индивидуалната упоритост те кара да натискаш отвътре с всички сили. „Овни” е малък филм за големите истини в живота. През годините човек открива много пътеки, но всяка от тях има край, а на финала има смисъл единствено любовта.“, Живко Биков, (Оperation кино)
По един топъл и деликатен начин вторият пълнометражен филм на Хаконарсон, който бе и исландското предложение за „Оскар” за чуждоезичен филм за 2016, показва дълбоко вкоренената селска култура, неразделно свързана с исландския национален дух. И всичко това на фона на фантастичните северни пейзажи.
Гримюр Хаконарсон
Роден е през 1977 г. Завършва Академията за сценични изкуства в Прага (FAMU). Дипломният му филм Slavek the Shit е селектиран в секцията на Кинофонда на фестивала в Кан през 2005 г. и печели 12 фестивални награди, включително „Сребърен Хюго” от фестивала в Чикаго. Късометражният Борба има премиера на фестивала в Локарно и печели 25 награди на фестивали по целия свят.
Награди:
Кан ’15 – Награда „Особен поглед”
Любляна ’15 – Награда „Kingfisher” за най-добър филм в секция „Перспектива”, най-добър филм
Солун ’15 – „Златен Александър”
Валядолид ’15 – „Златно копие” за най-добър филм, награда „Пилар Миро” за най-добър нов режисьор
Цюрих ’15 – „Златно око” за най-добър международен игрален филм
Camerimage ’15 – „Сребърна жаба”
Трансилвания ’15 – Наградата на публиката, Специалната награда на журито
Денвър ’15 – Награда „Кшищов Кешловски” за най-добър филм
Хамптънс ’15 – „Златна морска звезда”
Палич ’15 – „Златна кула”