Струва ми се, че в тази екранизация много повече се е отделило внимание на авантюрите на Голдмунд, може би заради времето, в което живеем-обикновено развиваме религиозно отношение към света след придобиване на определени житейски уроци. Човечеството отдавна не е дете, но винаги се суети около звънчетата на материята, поради тази причина според мен режисьорът Стефан Рузовицки се е втурнал обширно да ни „изкушава“ с пътешествията на Голдмунд. Ако разгърнете страниците от романа на Хесе, ще откриете разсъждения на Нарцис за богуодния живот, за обичта към ближния и постигането на мир с душата и физиката, които филмът ни е спестил. Логично е, екранизацията да ни въвежда в динамиката на ситуации, а не да ни занимава с философски трактати. Финалът на романа в сравнение с екранизацията е по-аскетичен. Във филма последният диалог между Голдмунд и Нарцис, когато Голдмунд е на смъртен одър е развит при наличие на една по-огнена разрвръзка, в която артистичното творение на Голдмунд – олтар с мадони е унищожен.
Младите актьори Сабин Тамбреа (Нарцис) и Янис Новинер се славят с любовта на немската публика и определено искрят в тази екранна адаптация, чиито снимки са осъществени в 4 държави на Европейския съюз. В някои аспекти, показаното е с амбицията да бъде с мощността на „Името на розата“ на режисьора Жан-Жак Ано, но въпреки колоритното зрелище, творбата на Жан-Жак Ано е светлинни години напред с материала в сравнение с „Нарцис и Голдмунд“. Рузовицки вероятно се е стремял да предложи на зрителите бомбастичен хит, който да отговаря на очакванията й.
Има нещо, с което обаче ме спечели финалът на филма – една енигматична усмивка, въпреки смъртта на Голдмунд. Защо ли? Романът си играе с чувствата. Нарцис и Голдмунд винаги остават верни на обещаното още от детсвото в манастира „Мариаброн“ – да са заедно, Нарцис и Голдмунд са нещо повече от братя, те са двете страни на монетата, те са земята и небето, които съществуват въпреки. Нарцис и Голдмунд са възможните посоки към щастието. Нарцис и Голдмунд никога категорично не споделят взаимната си привързаност. Отвореният хоризонт на екранизацията подсказва, че Нарцис винаги може да се откаже от заетата позиция и да поеме по земния път на Голдмунд към другия живот, който не отрича, а доказва, че Бог е навсякъде!
Очаквайте „Нарцис и Голдумнд“ (2020) в рамките на „Синелибри“:
23 октомври 2020 г., 18:00 часа - Одеон
24 октомври 2020 г., 17:15 часа - Културен център G8
28 октомври 2020 г., 19:00 часа - Люмиер Лидл
3 ноември 2020 г., 19:00 часа - Cine Grand Park center
4 ноември 2020 г., 18:00 часа - Casa Libri
4 ноември 2020 г., 18:30 часа - Френски институт
5 ноември 2020 г., 19:15 часа - Евросинема
7 ноември 2020 г., 18:30 часа - Дом на киното
Фестивален и конгресен център – Варна
2 ноември 2020., 20.00 часа – зала „Европа“