„Концерт за кларинет и оркестър“ е тих, нежен филм за любовта, но тази, която познават хората, които обичат думите в книгите. Книгите казват всичко за нас. Днес четящите са по-малко от пишещите, а има и трети, които въобще са се отказали да съхраняват книги върху секциите си в хола, защото не е модерно. „Концерт за кларинет и оркестър“ е селектиран съвсем заслужено от два кино празника за сетивата, а именно фестивалите: „Златна роза“ и Cinelibri. Екипът: Людмил Станев, Петър Желев и режисьорът Максим Петров отговарят на въпросите ми така, както се пише къс разказ-лаконично, но с образи.
ПЕТЪР ЖЕЛЕВ
От кога датира вашето приятелство с Людмил Станев, защо и как решихте да осъществите адаптация на негов разказ в кино формат?
Късата версия на отговорът ми е - от 45 години датира познанството ни, а приятелството ни - от 40.
Отдавна се опитвам да направя филм по негови разкази, но досега не се получаваше поради липса на пари, техника и желание у хората, които биха могли да помогнат. Миналата година всички тези проблеми бяха щастливо разрешени с появата на доц. Димитър Калев, който ни повярва и реши да продуцира филма.
Трудно ли се адаптират разказите на Людмил Станев?
Много трудно и лесно едновременно! Лесно е заради това, че идеята и посланието в разказите му са абсолютно видими и кристално ясни, но е и много трудно от кратките текстове да изградиш киновизията за да достигнеш до идеите и посланията. Но това е и предизвикателството, което винаги трябва да присъства.
Разкажете за партньорите, които застанаха зад този проект?
Партньор ни е фондация "МОРЕ-ДАРЗАЛАС", които ни повярваха и мисля, че оправдахме тяхното доверие. Партньори са ни и всички хора, които по един или друг начин ни помогнаха да осъществим филма.
Кой е Людмил Станев според Вас?
Истински приятел.
МАКСИМ ПЕТРОВ
Бихте ли споделили повече за работата Ви с екипа и за локациите?
Работата ми с екипа се характеризираше с това да се опитвам да давам напътствия и скрито да се тревожа от липсата ми на опит.
Как се работи с такъв звяр като Михаил Мутафов?
В нашия случай звярът бе озаптен, но истинският звяр е звяр и без да показва зъби. С всякакъв друг вид зверове би следвало да се работи с помощта на транквиланти и опиати. Нашите тогава все още не бяха "изферментирали".
Когато авторът играе себе си по-трудно ли е или...по-лесно?
Суетата е красив предмет, от който не винаги има ползва. В нашия случай предметът се превърна в инструмент, с помощта на който изградихме филма. Със сигурност се работи доста по-трудно.
Какво е за Вас животът? Смъртта? А любовта?А снежинките в нощта?
(със смях)
Категорично отказвам да отговоря на първите три въпроса, докато не съм в присъствието на адвоката си/приятелката си.
Относно снежинките в нощта - обикновен метеорологичен феномен. Сантиментален, но и някак си тривиален.
ЛЮДМИЛ СТАНЕВ
Какъв е днешният концерт за кларинет и оркестър, ако сега трябваше да пишете и снимате тази история?
Вариантите са различни, но финалът винаги е един и същ - послание за хуманност.
Имате опит като разказвач зад камера или микрофон, но какъв актьор е Людмил Станев според Людмил Станев?
Актьор по неволя и доста невротичен.
Есен е, но след „Концерт за кларинет и оркестър“ вече очаквам онази пролет на Бай Йордан, китовете му според Людмил Станев: „Като чуя някъде далече щурец винаги тичам в тревите, за да видя дали оттам не минава някой старец на велосипед със щурче на дръжката вместо звънец. Обикновено виждам само щурчето, но аз знам, че старецът и колелото са прозрачни.“