След изключителния фурор, който предизвика Мишел Азанависиус преди шест години с „Артистът” – носител на пет награди „Оскар”, три отличия „Златен Глобус”, седем награди БАФТА, две награди от международния конкурс в Кан и още 130 приза от различни филмови форуми в целия свят, режисьорът отново е отправил поглед към миналото на киното – фокусът в най-новия му филм „Изключителният: Моят Годар” („Redoubtable”) е върху любовната история между Ан Вяземски и легендарния режисьор Жан-Люк Годар. За основа Азанависиус използва автобиографичната книга на актрисата, наследница на руския княжески род Вяземски – „Un An Après”. Ролята на любимата на Годар, с която правят заедно „Китайката”, „Уикенд” и „Sympathy For The Devil”, е поверена на Стейси Мартин, добре позната на публиката от„Нимфоманка” на Ларс фон Триер. В образа на Годар влиза Луи Гарел, когото помним от „Мечтатели” на Бертолучи (и който е син на един от творците на Френската нова вълна, Филип Гарел).
Ето какво споделя режисьорът в периода на своята работа по филма: „Преди две години прочетох „Un An Après” на Ан Вяземски – в книгата тя разказва за любовната си афера с Жан-Люк Годар през май 1968. Възхищавам се безкрайно на Годар и неговото творчество, освен това винаги съм бил очарован от този особен период в нашата история, и веднага реших да адаптирам книгата във филм, искам да създам една комедия. Заглавието е „Le redoubtable”... Луи Гарел влиза в ролята на Годар, а Стейси Мартин ще бъде Вяземски – те са наистина страхотни! Надявам се и на вас да ви хареса…”
Без документиране на бунтовния френски дух от средата на миналия век няма как да се създаде достоверен портрет на един от най-самобитните френски творци, неотделима част от френската „Нова вълна”, която променя принципите за създаване на киноразказа и превъзпитава възприятията на публиката. „Изключителният: Моят Годар” изглежда като интересна провокация и сме сигурни, че ще бъде изключително ценен акцент в програмата на 22-рия София Филм Фест – своеобразен увод към специалната фестивална селекция, посветена на бурната 1968 година.
„Оказа се, че „Изключителният: Моят Годар” („Redoubtable”) отговаря на обещанието на заглавието си. Това е ослепително реализиран, изключително приятен реверанс – в стилово и всякакво друго отношение, но също е и трогателна история за един неуспешен брачен съюз, както и проницателно пресъздаване на критичен период от модерната френска история, зареден с противоречия... ” „Screen International”, Джонатан Ромни
„Изненадата, която поднася „Изключителният: Моят Годар”– дързък и очарователен филм, който няма да стопли сърцата на зрителите, но със сигурност ще ги провокира, е фактът, че въпреки структурирането на разказа около брака на Годар с Вяземски, истинската тема на филма е животът на режисьора като творец. И по-специално – начинът, по който неговото отношение към създаването на филми променя възгледите му в края на 1967 и по време на събитията през 1968 година, когато той е въвлечен в протестното движение и обсебен от идеята за „революция”... Коварното и забавно прозрение, до което води „Изключителният: Моят Годар” е, че филмът всъщност е посветен на егото на Жан-Люк Годар...” „Variety”, Оуен Глейберман
