Андрей Звягинцев e творец, в чиято филмография не присъстват компромиси. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, но тази привилегия до момента са имали най-старият и най-авторитетният – Венеция (премиера на дебютния му филм „Завръщане”) и Кан (четирите му последващи творби). Колекцията на Звягинцев от престижни награди и номинации е уникална и впечатляваща – над 100 за 14 години. „Левиатан” беше отличен за сценария си в Кан 2014, „Елена” получи Специалната награда на журито в „Особен поглед” – Кан 2011, „Изгнание” спечели наградата за най-добър актьор в Кан 2007, а „Завръщане” беше удостоен със „Златен лъв” (и още четири награди) във Венеция 2003.
„Нелюбов” („Нелюбовь/Loveless”) беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.
„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва…
Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи.
„Нелюбов” на Андрей Звягинцев е силна, тайнствена и ужасяваща история за една цялостна катастрофа на духа: жестока драма, облечена привидно в жанровата форма на криминален трилър. Филмът притежава хипнотична сила и непоносима неопределеност, която продължава до самия край. Това е една история от съвременна Русия, чиито народ е оставен на благоволението на неумолими сили – липсата на любов е равнозначна на невъзможността на нашата планета да дава шанс за живот на човечеството, а обикновената необходимост да се осигури оцеляването се е изродила в безкраен стремеж към по-висок статус, пари, свобода да се домогнеш до по-добър апартамент, секс, лукс и себеутвърждаване в социалните медии. И всичко това е ограничено от консервативните социални норми на християнството, конформизма и национализма... „Нелюбов” не притежава очевидното великолепие и размах на „Левиатан”, като се доближва повече до язвителната драматургия на „Елена”, но неговите страст и изключителна сила са неустоими...” „The Guardian”, Питър Брадшоу
