През февруарии в София стартира цикъл от лекции с фокус върху историята на скандинавското кино и неговите най-изявени творци. В рамките на десет лекции ще бъдат разгледани автори като Драйер, Бергман, Ларс фон Триер, Томас Винтерберг, Биле Аугуст и Николас Рефн. Всеки от тях по свои собствен начин е изразил на екрана скандинавската си чувствителност към живота.

Скандинавските филми винаги са вълнували чувствителните киномани със своите духовни търсения и дълбоки драми. Северното кино, ориентирано към най-дълбокото в човека и най-трагичното в неговия конфликт със света, е създало шедьоври на седмото изкуство, които докосват душата и вълнуват ума.

Дания, Швеция и Норвегия изграждат своите кинематографии скоро след раждането на киното и започват пълноценно да участват в развитието му в началото на 20 век. По време на световните войни тяхната роля в европейското кинопроизводство се разраства и те се утвърждават като едни от най-продуктивните в сферата на киното държави.

След Втората световна война и с масивното навлизане на американските продукции на стария континент националните кинематографии на европейските държави изживяват своята първа криза. Американските продукции са забавни и разбираеми за обикновения зрител.

С намален обем от филми скандинавските страни продължават да се борят за разпространението на качествената култура в своите държави и в Европа.

По това време работят творци като Карл Теодор Драйер, а по-късно и Бергман, които не се страхуват да задават големите въпроси и да търсят истината за хората и Бог в своите тъмни мрачни драми. Естетиката на скандинавските филми се отличава с изчистени мизансцени, сурови персонажи на ръба на житейска криза и теми, засягащи вечните човешки дилеми.

Киното на северните автори се насочва към чувствителните въпроси като нуждата от Бог и обяснение на света около нас, отношенията между хората, повлияни от драмите и трагедиите на ежедневието, отчуждението и самотата.

През януари в София стартира цикъл от лекции с фокус върху историята на скандинавското кино и неговите най-изявени творци. В рамките на десет лекции ще бъдат разгледани автори като Драйер, Бергман, Ларс фон Триер, Томас Винтерберг, Биле Аугуст и Николас Рефн. Всеки от тях по свои собствен начин е изразил на екрана скандинавската си чувствителност към живота.

Лекциите се водят от Мирела Василев и целят да разгледат хронологично развитието на идеите в скандинавското кино и тяхната приемственост между поколенията режисьори.

В рамките на цикъла ще можете да научите кои са най-важните фигури в северното кино и как техният мироглед е събрал и изразил търсенията на обществото от епохата на седмото изкуство.

През февруари ще бъдат представени темите, свързани с творчеството на Карл Драйер и неговата роля в датското кино (8.02 от 19:00) и първите трилогии на Ларс фон Триер (22 февруари от 19:00), а през март лекциите ще продължат с по-късните филми на Триер (08.03 от 19:00) и темата за насилието във филмите на  Николас Рефн (22.02 от 19:00).

Мирела Василева е завършила кинознание в НАТФИЗ през 2011 г. Занимава се с кино критика и има публикации в списание "КИНО" и вестник "Култура". Организирала е кино панорами с теми "Ранното творчество на Ларс фон Триер" (2011) и "Движението Догма 95" (2012) и е била лектор към фестивала "Северно сияние" (2016). В момента работи върху проект, свързан със скандинавското кино - цикъл от лекции за най-известните и значими режисьори. Проектът започва през януари 2017 г. и се състои от десет лекции, посветени на най-важните имена от датското, шведското и финландското кино. 

Лекциите ще се провеждат в Gallery 2.0 на улица „6-ти септември“ №26.

Програмата ще продължи с шведско и финландско кино, като конкретния график на лекциите можете да намерите на фейсбук страницата: www.facebook.com/Scandinavian-cinema

Свързани статии