Една от характерните черти от биографията на режисьори като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Копола, Спилбърг или Мартин Скорсезе, е че имат много добра филмова култура. Бернардо Бертолучи разказа в “Мечтатели” събития от 60-те години на миналия век, когато затварянето на националната филмотека в Париж води до гражданско неподчинение и студентски протести. Тогава младите хора са се борили за своята филмова култура. Сигурно все още мнозина в България помнят и киноуниверситетите на проф. Тодор Андрейков, които се провеждаха в столичното филмотечно кино “Одеон” или студийните кина, където се прожектираха селектирани филми. Днес това е минало и само еднократни в годината филмови събития и фестивали, ни откъсват от небивалата по размерите си филмова помия (без извинение!), която се излива върху крехките ни кинодуши.
Какво общо има всичко това с консумацията на кино? Нека да пренесем мислено седмото изкуство в света на кулинарното и заменим закратко понятията, които ги определят. Фимовият афиш се превръща в главно меню, където има най-разнообразни заглавия по вкуса на всеки – от Шопската салата до Бьоф Строганоф. В главата ни веднага ще изплуват разпоредители в ролята на сервитьори и режисьори като главни готвачи. Размяната на роли и функции е елементарна и формална, но за сметка на това много лесна за консумация. Но както в готварското изкуство, така и в киното всеки решил да консумира има нужда от предварителна информация и познания.
Киносалонът
В добрите ресторанти музиката е само фон, а интериорът е подчинен на предлагана кухня. Киносалонът също има значение, но не толкова голямо, колкото качеството на предлаганите в него филми. Естествено всеки обича комфорта и уютът, качественият звук и картина. В столицата и страната има вече достатъчно киносалони, които могат да се мерят със световния стандарт - с подвижни седалки, фотьойли и масичка за напитки. Това е добре, стига да не забравите, че сте в киносалон и хъркането Ви не достигне децибелите от екрана. А в някои салони на прожекцията на екшъни (дори и драми) усилват изкуствено силата на звука, сякаш в салона всички са си включили AirPods.
Обслужването
Ако нямате лични предпочитания, сервитьорът винаги ще ви упъти кое ястие с каква напитка подхожда. Добре е разпоредителят в киносалона да бъде любезен и бързо да ви заведе към посоченото на билета място. Но още по-добре е, когато може да ви даде допълнителна информация за филма – актьори, режисьор, жанр и пр. Тази опция обаче обикновено съществува (но не задължително, за съжаление) само в арткината.
Афишът
Добрият афиш е като доброто меню. Има малко на брой ястия, но отбрани. Понякога можете да загубите цял час, докато се ориентирате в заглавията на филмите, часовете на прожекции и залите, в които се представят. За ваше улеснение е добре да знаете, че касовите заглавия ги прожектират в най-големите зали на мултиплекса и са с най-голям брой прожекции – на всеки 15 или 30 минути. Ако в афиша търсите европейки или български филм ще трябва да отделите по-голямо внимание и време. Техните прожекции обикновено са в ранните часове на деня и от кумова срама – една вечерна. През жадувания уикенд може и да няма нито една, за разкош.
Филмите
Какво искате да похапнете. Отново ли ще поръчате тройка кебапчета с гарнитура или ще опитате фюжън кухня? Изборът на филми естествено е най-важната част от консумацията на кино. Какво искате да гледате? Какви са вашите предпочитания? Имате ли любим актьор или режисьор. Искате да отдъхнете или да се потопите в дълбоките води на психологическото кино? Всичко зависи от вас. Ако желаете да гледате най-новия екшън с Вин Дизел или да прекосите Европа "Далеч от дома" с Том Холанд със Спайдърмен не ходете в Дома на киното, “Одеон”, Евросинема или Г8 в София. Знаете, че там такива филми не прожектират (надявам се, все още!). Но ако решите да видите ретроспективна програма на Кешловски или Антониони, да видите най-важните филми от близкоизточно и северноафриканско кино, или да разберете как Антонио Бандарес се превъща в алтерегото на Алмодовар в "Болка и величие", можете спокойно и без много шум да се запътите към Поп-а или Дома на киното.
Моля, не ходете гладни на кино!
Преди години с децата от махалата ходехме на кино с пакетчета семки, които криехме грижливо под якетата. Не се гордея особено с този факт от биографията си, но не го и крия защото е част от незабравимите ми детски спомени. Днес кино Сердика не работи и с него изчезнаха и братята роми, които предлагаха “Едър-печен”. Сега има пуканки, много пуканки… Шоколади, кроасани, начос и пр. хрупкави лакомства, които могат да заглушат всяка DOLBY DIGITAL система. Някои киносалони със сигурност печелят повече от тях, отколкото от билети. На полседната прожекция дамата до мен беше приготвила цяла торба с храна, която изчезна до края на прожекцията. Понякога киното прилича на една голяма гостилница от времето на СОЦИАЛИЗЪМА, в която на едно място са се събрали хора които, кой знае защо, цяла седмица са били на диета.
Главният филм не е започнал!
За прожекцията на финалния епизод от сагата "Междузвездни войни" цената на билета в IMAX бе 12.50 (без очила). Мислех, че си плащам за прожекцията на филма. Уви! 15 минути от големия екран не спряха да ме заливат с реклами на продукти и услуги, някои от които дои няма как да консумирам като новите камери за снимане с IMAX изображение... Разбирам телевизионните реклами, но това вече е прекалено. Поне част от зрителите си изядаха част от богатото меню, което бяха поръчали, но уви и тези 15 минути не им стигнаха.
“На кино съм…”
Нужно ли е всички зрители в киносалона да разберат толкова очеваден факт. И то точно когато Рей ще научи от Кайло Рен истината за своите родители в "Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър"! Сигурен съм, че и на човека от отсрещната страна на телефона също не му е станало приятно (дали?). Можеше и той да е на кино! В крайна сметка затова мобилните оператори са измислили функции като “Гласова поща”. Моля ви, изключвайте си мобилните телефони!
Днес едва ли някой ще тръгне да прави революция от това, че любимият му киносалон е затворен. Или затова, че за поредна година българския зрител остава изолиран от световните тенденции в киното за сметка на поредната безмозъчна битка като тази между Пришълецът и Хищникът. Дори и филми, номинирани или носители на комерсиалната награда “Оскар” все още всички не стигат до нашите киносалони. Вината затова може да я търсим в себе си и своя мутирал филмов вкус. В крайна сметка в повечето ресторанти предлагат това, което най-много се търси. Мешаната скара е вкусна, но някак си омръзва да се храниш само с нея…
Весели празници!