Киното е най-скъпоструващото изкуство и за да се създаде един филмов продукт, са необходими много сериозни финансови ресурси. Когато говорим за страна като България, с много малък и затворен пазар, ситуацията с осигуряване на бюджет за заснемането на филм или телевизионен сериал става още по-трудна, често дори близка до невъзможното. Затова продуцентите и режисьорите на филми прибягват до алтернативни методи за финансиране на своите проекти, сред които със сигурност продуктовото позициониране е все по-желано както по света, така и в България.
Присъствието на продуктово позициониране много пъти променя сюжета на филма. Сценаристите често дописват диалози и сцени с единствената цел – реклама на даден продукт. Освен това прекаленото изобилие от марки, които трябва да се рекламират в един филм, представляват непреодолима заплаха за целостта му, защото могат да разрушат филмовия сюжет. Разбира се, има и множество примери, дори и от български филми и телевизионни сериали, които доказват, че когато продуктовото позициониране се прилага умело, то успява да изпълни своята главна функция – да въздейства върху публиката подсъзнателно. И тук стигаме до следния, централен според мен, проблем – дали продуктовото позициониране винаги е опит за манипулация на зрителите. Смятам, че наистина е така, но нямам негативно отношение към това. Умелото продуктово позициониране определено носи големи успехи за фирмите, които рекламират по този начин, защото се гради върху подсъзнателни въздействия върху зрителя. Това е силата на киното. Грешка е тя да бъде подценявана.
Тази грешка обаче се повтаря с особена упоритост в голяма част от българските телевизионни сериали, като от екрана се акцентира неумело и прекалено върху даден рекламиран продукт толкова често, че за повечето зрители продуктовото позициониране е нещо много неприятно. Така зрителите биват „извадени“ от магията на киното и негативната реакция от тяхна страна е съвсем закономерна и оправдана. Никой зрител не намира за удачно да се прекъсва филмовият разказ, за да се акцентира върху рекламата на различни продукти. А е толкова лесно продуктовото позициониране да се вмъкне органично в сюжета на даден филм или телевизионен сериал.
Смятам, че продуктовото позициониране в България има сериозно бъдеще. Тепърва предстои да се подготвят специалисти, които да се занимаят с неговото по-професионално прилагане, защото все повече български фирми искат да се възползват от възможностите му и са готови да платят за това. Дори прогнозата, че продуктово- то позициониране постепенно ще измести класическата телевизионна реклама, отделена в рекламен блок, ми се струва съвсем вероятна. Затова ни остава поне да се надяваме, че продуктовото позициониране у нас ще бъде практикувано добре!
Като всеки един редови кино зрител, многократно съм била подложена на въздействието на продуктовото позициониране. Професионалната ми среща с този вид реклама се осъществи докато бях продуцент на един частно финансиран български филм. Тогава преминах от другата страна, т.е. в екип, който реализира продуктово позициониране. Отношенията между рекламата и филмите ми станаха много интересни, а взаимодействията по между им, още повече. Затова като изследовател на киното реших да вкарам този проблем в полето на моята работа и подробно да го анализирам. По-късно, благодарение на подкрепата от моята научна ръководителка Ингеборг Братоева – Даракчиева, прецених, че натрупаният материал лесно може да се превърне в интересно четиво, не само за кино професионалистите, а и за кино любителите и за всички хора с интереси в областта на изкуствата и културата. Така се появи „Дискретният чар на рекламата“