Очаква ни цял уикенд, посветен на вълнуващото, фестивално кино с премиера и на още един български филм „Уроци по немски“. А през лятото София филм фест отново ще събере варненци под открито звездно небе и ще има истински празник на киното!
Младежи - доброволци се включват в подпомагането на организаторите - по време на откриването на събитието в зала 1 на ФКЦ те самоотвержено бдяха за спазването на дистанция между зрителите. Имаше и такива, които недоволстваха, че трябва да стоят на два метра разстояние един от друг, но безопасността преди всичко, уважаеми зрители!
На официалното откриване на СФФ във Варна присъстваше режисьорът Камен Калев, който представи новия си филм „Февруари“. След прожекцията, Камен и актьорът Ненчо Костов разказаха за снимачния период, а модератор бе кинокритикът Александър Донев.
Безспорно, който познава историята на българското и световно кино ще открие допирни точки между творчеството на Рангел Вълчанов, Христо Христов и техните: „Лачените обувки на незнайния воин“ , „Последно лято“ с „Февруари“. Тарковски, Бресон са възможни визуални отправни точки за съпоставка, но според мен „Февруари“ е специфична творба, защото се основава на действително съпреживяни истории, разказани на режисьора от дядо му, а неговата фантазия ги е съживила на екран. Ако търсите динамика и екшън, „Февруари“ не е вашият филм. За мен обаче е прекрасно и радостно, че сравнително млад режисьор отправя поглед към туптенето на живота като цикъл - емоцинално и с дъх на чернозем – животът е безжалостен и суров към нас и не подлежи на контрол, животът диктува превращенията на настоящето в минало и единствените следи от нашето пребиваване на земята са прашинките. Детето се превръща в мъж, а мъжът в старец, а отвъд тях са: ширналото се поле и пътят към долната земя. „Февруари“ е като мантра, дишаш в него. Във „Февруари“ Камен Калев включва натурчици и професионални актьори както бе в други негови творби. По подобие на „Източни пиеси“ и тук Камен е монтажист на филма си. Пред варненските зрители, режисьорът разказа, че репетиции с текст не е имало, неговият метод на работа е да въведе в атмосферата на нещата, да потопи участниците в енергията на историята.
„Февруари“ е аmbience филм, защото в него няма конкретни диалогични конфликти, ако не броим времето като персонаж- нашето тяло и дух винаги се гонят с времето, то ги изпреварва, те изостават. А който е влюбен в пиесите на Чехов, вероятно ще открие и нещо от усещането на Чехов за света (не, не заради убитите чайки във втората част на лентата), а заради неумолимият ход на времето, което не прощава!
Случи се хубава среща на „Февруари“ във Варна-с любопитна публика, която задаваше въпроси на режисьора след прожекцията. Случи се откриване! Без фанфари, без бъбрива и излишна патетича реторика.
А навън нощта е студена, пуста, няма хора, уж е пролет, но все още сме в погледа на „Февруари“.
