КОГАТО ЗА ПРЪВ ПЪТ срещнах Уолт Дисни, той подреждаше сгъваеми столове в една празна аудитория. Годината беше 1940-а, а аз бях млад говорител, който работеше в местна радиостанция в Сан Франциско. Уолт беше дошъл, за да представи новия си филм „Фантазия“. Бях се появил по-рано за пресконференцията и открих мястото празно, ако се изключеше онзи човек, който енергично подреждаше столове.
– Кога се очаква да пристигне Уолт Дисни? – запитах го аз.
Той се усмихна и отвърна:
– Аз съм Уолт Дисни.
– Нима? А защо подреждате столове? – учудих се.
– Ами просто ми харесва нещата да са както трябва.
Забележително представяне, защото ми подсказа що за човек беше Уолт. Не някоя голяма холивудска клечка, опиянена от собствената си значимост. Беше просто приятелски настроен и скромен тип от Средния запад, който случайно бе във филмовия бизнес. Седнахме, разговорихме се и беше все едно се знаехме от години.
Следващият път, когато се срещнах с Уолт, беше през 1951-ва. Със съпругата ми Лоис пътувахме с кораб за ваканция в Европа. Бяхме щастливи да открием, че Уолт и съпругата му Лилиан също бяха на борда. Двамата с Уолт прекарахме чудесно, разговаряхме за шоу бизнеса и за общи приятели. Винаги бях харесвал филмите му – от кратките филмчета за Мики Маус до „Снежанка“ и „Фантазия“ – и сега с удивление слушах обясненията му как са били създадени.
Станахме близки приятели, семействата ни се сближиха и заедно пътувахме по света. Дори живеехме през няколко пресечки в Холмби Хилс край Лос Анджелис. Обичах да ходя до дома на Уолт и да го наблюдавам как подкарва парното си влакче в задния двор.
Този човек беше парадокс. Той бе тъй земен, толкова прям, а все пак постоянно изненадваше с дълбочината на мисленето си. Водеше обикновен живот, но си представяше огромни и сложни проекти като „Дисниленд“ и Епкот*, неговия град на бъдещето. Беше също като дете с развихреното си въображение и с вярата си, че всичко е възможно. А в същото време беше удивително зрял в способността си да се съсредоточава върху целите си и да сбъдва мечтите си.
* Experimental Prototype Community of Tomorrow (EPCOT). – Бел. пр.
Уолт беше отдаден и в ролята на татко на двете си дъщери. Независимо колко бе зает, на първо място за него беше времето, прекарано със семейството. Беше холивудска рядкост – изцяло отдаден родител. (Синът ми Джак и Шарън, дъщерята на Уолт, прекараха много време заедно като тийнейджъри. С Уолт бяхме решили, че както сме си съседи, някой ден може и да се сродим, но не се получи.)
Рядко бихте могли да откриете Уолт на някой холивудски коктейл. Двамата с Лил обичаха да ни гостуват за вечеря, защото това винаги бяха семейни събирания. Нямаше фотографи, репортери, никой не се опитваше да обсеби Уолт и да се опита да му пробута филмов сценарий. Той обичаше да е сред хора, с които се чувства удобно, не понасяше помпозността и фалша на Холивуд.
За разлика от Уолт Лил харесваше светските събития. Двете с Лоис бяха много близки приятелки и тя обичаше да казва: „Моля те, Лоис, никога не ни пропускай за партитата си. Обичам да излизам, а Уолт е такъв домошар... Но винаги идва, когато у вас има парти“.
Веднъж през 1954-та Уолт ми се обади и ми каза:
– Арт, нека те разведа из Ориндж Каунти, за да ти покажа къде ще построя „Дисниленд“.
Е, на мен ми харесваше да го слушам как ми разказва за големите си планове, така че тръгнахме с няколко души от Изследователския институт на Станфорд.
-------------------------
„Всички сме родени, за да бъдем такива, каквито сме. Уолт Дисни беше генетично уникална личност, роден да бъде себе си. Неговата работа – а също и нашата – бе да върши онова, за което е създаден.“
Рей Бредбъри,
писател
-----------------------------
Най-сетне стигнахме до един терен, където няколко булдозера бяха разчистили портокалова горичка. Приличаше на голямо поле, застлано с прахоляк.
– Е – каза Уолт, – това е.
Огледа се наоколо и успя да види всичко във въображението си: железницата на „Дисниленд“, Мейн Стрийт, Замъка на Спящата красавица, Страната на приключенията, Света на Дивия Запад, Фантастичния свят, Утреландия. Огледах се, но не видях нищо освен пасища. Помислих си: „Бедни ми заблудени приятелю! Ще струпаш купчина въртележки и влакчета на ужасите на четиресет и пет минути път от Ел Ей. Ще се разориш!“.
– Арт – каза ми той, – тук ще натрупам истинско богатство. Ако закупиш целия терен около „Дисниленд“, след година-две ще струва двайсет пъти повече, отколкото си платил.
Е, бях твърде умен, за да се хвана на ентусиазма на Уолт! Не закупих никаква собственост около „Дисниленд“ и понеже бях толкова „умен“, пропуснах възможността да натрупам милиони!
Година по-късно, през 1955-а, Уолт дойде в дома ми и ме запита дали бих водил телевизионното излъчване на голямото откриване на „Дисниленд“. Бях поласкан и избрах двама приятели да ми помагат. Единият беше актьорът Робърт Къмингс, който тъкмо бе участвал с Грейс Кели във филма на Алфред Хичкок „Набери „М“ за убийство“. Другият беше очарователен актьор на име Роналд Рейгън (разбрах, че по-късно се захванал с политика). Така че Боб Къмингс, Рони Рейгън и аз отворихме портите на Вълшебното кралство на Уолт. „Дисниленд“се превърна във феноменален успех, в осмото чудо на света.
Няколко години след това гостувах на рожден ден в дома на Уолт. Той ме придърпа в ъгъла и ми каза:
– Арт, искам мнението ти за нещо. Мога да получа десет хиляди акра във Флорида, достатъчно земя, за да направя всичко, за което някога съм мечтал. Мога да построя друг „Дисниленд“ и да разполагам с достатъчно място за бъдещи проекти. Какво мислиш?
– Уолт, когато за пръв път ми каза, че ще строиш „Дисниленд“, си помислих, че идеята ти е ужасна. Е, оказа се, че съм сбъркал. Но сега ми се струва, че мога да ти дам добър съвет: не го прави. Недей да строиш втори „Дисниленд“ във Флорида.
Той ме изгледа смаян.
– И защо не?
– Виж какво направи в Анахайм – отвърнах му аз. – „Дисниленд“ е единствен по рода си. Също като египетските пирамиди или Големия каньон – няма нищо подобно на света. А щом построиш друг, оригиналът вече не е уникален.
Това иде да покаже колко „много“ съм разбирал!
Разбира се, Уолт имаше много по-големи планове от строежа на втори „Дисниленд“. Смяташе да строи експериментален град на бъдещето, където хората щяха да живеят и да изпробват нови идеи и технологии. Искаше да разреши тежки социални проблеми като пренаселването на градовете, замърсяването и престъпността. Представяше си как ще придвижи света отвъд социалните и политическите конфликти, които разделят нацията ни.
Спомням си, че бяхме заедно на Зимните олимпийски игри в Скуо Вали, Калифорния, през 1960-а. Уолт отговаряше за церемониите по откриването и закриването, с него работихме заедно по нощните забавления на спортистите в олимпийското селце.
Една вечер с Уолт огледахме присъстващите и видяхме стотици олимпийски спортисти от целия свят, хора от всякакви раси, говорещи на всякакви езици, от различни народности. Очите на Уолт блеснаха и той каза:
– Не е ли удивително това? Ето ги всичките тези хора, различни по толкова много начини, но обединени от надеждите си, от целите и мечтите си. Ето такъв би трябвало да бъде светът.
Светът познаваше Уолт Дисни като велик човек, постигнал велики неща. Аз го познавах като добър човек, скромен и мил, като приятел. И до ден днешен ми липсва. Често съм се чудил какво ли щеше да стане, ако беше поживял още двайсет години. Какво ли щеше да постигне?
