Първите реакции след премиерата на „Мъртвите не умират“ („The Dead Don’t Die”) в Кан бяха доста противоречиви – част от специалистите определят филма като дръзка хипстърия, зомби-комедия за апокалипсис, представен с ясното съзнание, че той е неизбежен – и сме си го навлекли ние! Както се пее в едно кънтри-парче във филма, „After life is over, the afterlife goes on” („След като приключи животът, идва ред на живота след смъртта“), а препратките към изпразненото от смисъл съвремие на средностатистическа Америка, както и на цялото човечество, са очевидни и не малобройни. Естествени са реверансите на автора към класическите зомби-филми на Ромеро, а Screen Daily определят филма като „мрачен портрет на нашето зомби-съществуване”. Актьорският екип, както винаги във филмите на Джармуш, е великолепен - Бил Мъри, Адам Драйвър и Клои Севини обикалят „бойното поле” с невъзмутимостта на шерифи, които могат да се справят с всяка ситуация и констатират привързаността на събудените неумрели към дейности, които са им били присъщи приживе. Тилда Суинтън отново е майстор на преображенията и съчетава ежедневието на гримьор на трупове с безпощадността на посветен в бойните изкуства източен воин. В компанията участват още Стив Бушеми, Дани Глоувър, Селена Гомес, Остин Бътлър, RZA, както и музикалните икони Иги Поп и Том Уейтс.
Художникът, сценарист и режисьор Робърт Егърс впечатли специалистите в света на киното със своя провокативен дебют „Вещицата” („The Witch“) на фестивала в Сънданс 2015 – там филмът му бе забелязан и купен за разпространение от компанията А24, подкрепяща десетки независими проекти на творци, които трудно биха се срещнали с широката публика. Премиерата на неговия втори пълнометражен режисьорски филм „Фарът“ („The Lighthouse“) беше в „Петнайсетдневката на режисьорите“ и бе отличен с наградата на ФИПРЕССИ в тази паралелна секция на Кан 2019. Егърс затвърди позицията си на един от най-перспективните, талантливи и оригинални млади творци с психологическия хорър, в който героите на Уилям Дефо и Робърт Патинсън са в ролите на застаряващ пазител на морски фар и неговия нов помощник. Действието е ситуирано в света на морските митове и легенди, а конкретната история се развива в Нова Скотия в началото на ХХ в. „Фарът“ може да бъде определен като брилянтно жанрово изследване на подхранените от суровата изолация бездънни и страховити измерения на човешката психика, в комбинация с мистика, фолклорни елементи и страхотни актьорски изпълнения.
