„Абел въплъщава това, за което говореше Пазолини за киното... Начинът, по който се финансират и продават повечето филми, на практика изключва личностите, изпълнени с живот, със свобода, с неконвенционални възгледи. Хората, които държат лостовете, вече не искат да работят с прекалено силни, прекалено непредвидими личности, които затова изчезват от киното. Така че, когато имате човек като Абел, го цените. (...) Да срещнеш режисьор, който споделя твоите най-важни интереси, да намериш общ език с него и да изградите взаимно доверие, е мечта за един актьор. Когато имаш това, мислиш само за филми. Някои са добри, други по-малко, но винаги можеш да се погледнеш в огледалото, защото знаеш откъде идват тези филми.“
Така обяснява дългогодишното си сътрудничество с Абел Ферара известният американски актьор Уилям Дефо, който участва в голяма част от филмите на режисьора („New Rose Hotel“ от 1998, „Go Go Tales“ от 2007, „4 h 44, Last Day on Earth“ от 2011, „Pasolini“ от 2014).
Ферара е прочут с провокативните, често противоречиви сюжети и нео-ноар образи във филмите си. Роден е през 1951 година в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на емигранти от Ирландия и Италия. Започва да режисира още като студент любителски филми на супер 8. В средата на 70-те години среща писателя Никълъс Сент-Джон, който става неизменен съавтор на повечето сценарии на филмите му, включително игралния дебют на Ферара „Driller Killer“, и впоследствие „Ms.45“. Добрите рецензии в пресата, особено след втората пълнометражна творба, водят след себе си по-големи бюджети и съответно работа с големи имена в киното. Но Ферара не допуска естетически компромиси и бързо си спечелва име на един от най-суровите портретисти на подземния живот в Ню Йорк. В това отношение той може да бъде сравняван само с Мартин Скорсезе. Макар да е ангажиран от големи филмови студия за различни проекти, той продължава да предпочита безапелационната свобода на независимото кино и работата с познати актьори, които – подобно на него самия – не се страхуват да предизвикват и специалистите на тема кино, и публиката. Сред „хамелеоните“ пред камерата, с които работи най-често, са Кристофър Уокън, Уилям Дефо, Харви Кайтел, Матю Модайн, Форест Уитакър, Денис Хопър, Джанкарло Еспозито и др.
Абел Ферара ще получи Наградата на София на гала вечер в кино „Люмиер“ непосредствено преди прожекцията на шедьовъра му „Кралят на Ню Йорк“ („King of New York“, 1990), едно от най-значимите изследвания на темата за насилието в американското кино. Главната роля на наркобос във филма изпълнява неустоимият Кристофър Уокън, на когото партнират младите Уесли Снайпс, Лорънс Фишбърн, Дейвид Карузо, Стив Бушеми. Впечатляваща тук е моралната двусмисленост в характера на героя на Уокън - Франк Уайт, който след като е освободен от затвора и вижда квартала си по-мрачен от всякога, решава да извърши нещо добро...
Програмата на Абел Ферара ще включи още няколко филма, реализирани през различни периоди от творчеството му, надхвърлящо над 40 заглавия.
