Новият филм на Себастиан Лилио „Чудото“ (“The Wonder”) е драматична история, изпитваща границите на вярата и на научнообяснимото. Действието ни отвежда в Ирландия от 1862 г. Последиците от Големия глад все още отекват в ежедневието на ирландското население. На този мрачен фон изпъква необикновената история на едно съвсем обикновено момиче – 11-годишната Анна (Кила Лорд Касиди) и родителите ѝ, които твърдят, че в продължение на 40 дена тя изобщо не се е хранила, но е оцеляла благодарение на непоклатимата си вяра в Бог. Физическото състояние на момичето обаче не издава признаци на недохранване. За измама или чудо става въпрос? С разрешаването на необяснимия случай, привлякъл общественото внимание, се заема местен комитет, който изпраща при Анна една медицинска сестра и една монахиня. Тяхната задача е да наблюдават момичето и да докладват на комитета. Медицинската сестра на име Елизабет (Флорънс Пю) не може да остане безразлична към състоянието на Анна, тъй като самата тя е изгубила дете, и е решена да достигне до дъното на случая. В крайна сметка зад „чудото“ стои не друго, а религиозният фанатизъм, замъгляващ реалната преценка на семейството на Анна.
Макар да ни се представя един отминал исторически период, посланията на „Чудото“ звучат изключително актуално. На пръв поглед главният конфликт е между религията и напредъка на медицината. Кой би повярвал на обясненията на една английска сестра, когато те отричат така желаното божие чудо? Но всъщност към зрителя се отправя и един по-глобален въпрос – кои са идеите, в които вярваме, критични ли сме към тях, или ги следваме сляпо? Филмът започва и завършва с разкриване на части от снимачната площадка, напомняйки ни, че и това е само една история, на която трябва да изберем дали да повярваме, или не. Театралността на тази структура ни подсказва, че ние присъстваме на нещо, което ни въвежда в света на изкуството, но дали изкуството е реалност, а действителността изкуство, отговорите на този въпрос са невидими за очите и видими за божествената промисъл.
Освен с темите, които засяга, „Чудото“ вълнува и с отлична актьорска игра. Флорънс Пю продължава да се налага като една от най-талантливите актриси на нашето съвремие. С привидна лекота тя успява да предаде вътрешната драма на своята героиня до съвършенство. Филмът идва навреме, за да заличи разочарованията на публиката от предходния проект с участието на Флорънс, а именно психотрилъра „Не се тревожи, скъпа“, дал повод на много хора да се „тревожат“ заради съпътстващите го медийни скандали. В „Чудото“ на Флорънс партнират и Кила Лорд Касиди, Том Бърк, Найъм Алгар, Тоби Джоунс и Илейн Касиди.
Важно е да се отбележи, че „Чудото“ е адаптация на едноименната книга от Ема Донахю, която пък е вдъхновена от истински събития. През XIX век в Англия и Ирландия много момичета започват да твърдят, че издържат седмици без храна с помощта на висша сила. Най-известният подобен случай е този на Сара Джейкъб, която, за съжаление, няма същия късмет като Анна. Ема Донахю силно се впечатлява от трагичната история на момичето и я използва за основа на книгата си, но се спира на по-оптимистичен завършек.
Филмът на Лилио задържа вниманието на зрителите заради психологическия израз на изграждането на персонажите заради чувствителната камера на Ари Угнер, която е „виновна“ за изразителността на филмите „Дюн“, „Лейди Макбет“, „Силата на кучето“. Не трябва да се подминава и въздействието на оригиналните композиции с автор Матю Хърбърт – те са като магическо заклинание. Определено „Чудото“ обогатява творческата биография на Лилио и почитателите му ще са в очакване на нови визуални наслади от диригентската му палка.