Прекрасно е, когато се говори за сериозните неща от живота с лекота, с поетична лежерност. Филмът ви обогатява с кислород. И все пак се вълнувам от това какво е за вас заглавието на филма? Да не би филмът Ви да е наситен с енергията и емоциите на валса, който е в същия такт?
Да така е, но не само валсът е в този такт. Имахме съвсем друго заглавие, свързано с имената на героите на филма. По сценарий бе „Мимо, Пепо и Тати“, но после се появиха героите с техните си имена и решихме да променим заглавието, което ни отне месеци след приключването на снимките. Хрумна ми идеята за този такт. В самия ритъм има лекота, има различни композиции в този такт, но търсихме нещо по-леко и по-закачливо като игра. Спонтанно ми дойде идеята, казах си: „Ха, хем музикален такт, хем и друго тълкувание е възможно...“.
Изтълкувах такта Ви като метафора, като достигане до някакъв статус „почти“. Във филма Ви има ежеднение с повторения, но никога денят не е един и същ на предхождащия, случват се развития, допълнения, нови неща. Така е и в отношенията на персонажите, постепенно зрителят навлиза в дълбочината им, а после се идентифицира с дълбочината и на своя живот. През цялото време филмът Ви е като движение. Технически за оператора би трябвало то да е движение назад, нали?
Да, имахме сцени заснети с две камери, когато хората се движат по улиците. Имали сме сцени с движение назад по 40 минути в един кадър. Плюс това в София не винаги е спокойно по улиците и не е лесно да се движиш по този начин. Всичко е заснето в Лозенец. Искаше ми се да покажа моята идея за София с характер, с история. За мен това е моята София.
В играта на персонажите има много импровизация. Как представихте сценария си при кандидатсване на сесия в НФЦ?
Да, много неща от него се промениха в течение на процеса. Крайният резултат не е близнак на сценария, но за мен е учудващо, че много моменти съвпадат с диалога от сценария. На мен ми бе важно актьорите сами да открият историята за себе си, без да знаят предварителния сценарий. Всичко ставаше по време на снимките. Имахме режисьорска експликация и в нея обяснихме без да лъжем как ще се подходи с импровизацията и дадохме примери. На комисията й бе ясно, че няма да има съвпадения със сценария.
Каква бе субсидията от НФЦ и какъв е общият бюджет на филма?
590 хиляди от НФЦ или общо милион и половина в левове.
Как открихте тези интересни непрофесионалисти за главните роли?
Подходих както и в предишните си филми-търся хора, които да носят нещо положително, да има в тях страст, да има любопитство. Ако срещна човек, който само се оплаква-той не ми е интересен. Разбира се има и хора, които се оплакват с основание. Трябва този човек да ме запали. Ники Машалов се оказа син на сина на мой приятел. Всички деца във филма се познават и в живота, и тяхната връзка е съвсем достоверна.
Ясно, уредили сте Ники с връзки... (следва смях)
Мила се появи чрез учителката по пиано Симона, тя свири при нея. Запознах се Симона и се почувствах щастлив. Тази лъчезарност ме спечели за филма. Търсихме Мила дълго, трябваше ни момиче, което иска наистина да замине в чужбина и там да учи музика. Симона ми каза, че чула Мила, която е именно задълбочена и зряла за възрастта си, Мила е момиче с отговорност и аз се запознах с нея.
Каква е рецептата за полет на един филм, защото ващият лети с лекота?
Правя каквото мога, няма гаранция дали ще се получи лекота и полет. Всеки творчески процес е като пътешествие в непозната гора. Много неща знаем, но има и такива, които се случват в процес, независимо препядствията.
Какъв ще бъде пътят на филма Ви, за да достигне до родната публика? Публиката ни има нужда от подобни филми според мен-спокойни към сериозните неща от живота.
Ние умишлено не сме търсили драматизъм. Рано е още да говоря за кампания и разпространение в България. Трябва да се подготвя по тази тема. Още не зная със сигурност как ще изглежда. Варненската публика видя филма ни за първи път в България.
