Жури “Пълнометражни филми”
ДИАНА ДОБРЕВА е водеща българска театрална и киноактриса и режисьор в Национален театър „Иван Вазов“. Нейни филми и спектакли са представяни в Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Виена, Рим, Цюрих, Берлин, Ротердам, Авиньон, Монако, Страсбург, Карлови Вари, Варшава, Санкт Петербург, Линц, Братислава, Скопие, Прищина, Будва, Адана, Анталия. Театралните й спектакли са носители на многобройни международни и национални награди, между които “Пулс” за постановка на фестивала в Авиньон, Франция; „Аскеер“ за режисура и постановка в България; Голямата награда за постановка на Международния театрален фестивал “Скупи” в Скопие и много други.
Носител е на наградата „Златна роза“за главна женска роля във филма „Маймуни през зимата“; наградата на Националния филмов център за роилите си във филмите „Пазачът на мъртвите“ и „Маймуни през зимата“. Участва и като водеща киноактриса в международни копродукции на Италия, Франция, Германия.
ХЕЛИЙН ГЕРИЦЕН е завършила славянска филология и икономика в Амстердам и Санкт Петербург. Има следдипломна квалификация по филмопроизводство. От 2003 г. живее в Германия. Работила е на свободна практика за кинофестивали и продуцентски компании в Германия, Холандия, Русия и Швейцария. През 2009 г. снима първия си пълнометражен документален филм – трилогия за холандската телевизия. През 2013 г. основава в Берлин продуцентската си компания “Значими посоки” и продължава да снима документални, игрални и к/м филми. От 2014 до 2016 г. е директор на Европейския кинофестивал за документално изкуство в Нойбранденбург, Германия. От октомври 2017 г. е директор на кинофестивала “goEast” за централноевропейски и източноевропейски филми, организиран от Немския киноинститут. Член е на Съвета за оценяване на немските филми.
ИЛИЯН ДЖЕВЕЛЕКОВ е роден в Пловдив през 1966 г. Завършва кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ. През 2001 г. заедно с Матей Константинов и Георги Димитров основава продуцентската компания „Мирамар филм“, където режисира и продуцира стотици рекламни клипове и няколко документални филма. Той е продуцент на множество български филми и копродукции, сред които”Дзифт” – носителят на “Златна роза” през 2008 г. Първият му пълнометражен игрален филм ”LOVE.NET” (2011) се нарежда в първата десетка на най-касовите филми, разпространени в България. Международната му премиера у на Московския кинофестивал. За него Илиян получава наградата за режисура на Българската филмова академия наред с други награди.
Вторият му игрален филм “Вездесъщият” (2017), също като дебютния му филм, е по негова оригинална идея. Филмът има успешен кинопоказ, малко след като печели наградата “Златна роза” 2017 за най-добър филм, актьор и актриса, както и наградите на критиката и публиката.
РУДИ ТАЙХМАН е продуцент (р. 1955, Висбаден, Западна Германия). Завършва химия и визуални комуникации. През 1991 г. основава продуцентската фирма “B & T Film”, която създава европейски и немски аудиовизуални произведения за германския и световния пазар, вълнуващи зрителите независимо от езиковите и културните граници. Член е на Германската филмова академия, Европейската филмова академия, Франко-германската филмова академия и на Асоциацията на независимите немски продуценти.
Продуцент е на над 20 филми, сред които: “Макс Манус”, (2008, Норвегия/Германия, дир. Йоахим Рьонинг, Еспен Сандберг ), спечелил 7 награди в Норвегия с продадени над милион и двеста хиляди билета в киносалоните, норвежкият претендент за “Оскар” за чуждоезичен филм, откупен от над 60 страни, “Два живота” (2013, Германия/Норвегия, реж. Георг Маас), спечелил множество фестивални награди, германският претендент за “Оскар” за чуждоезичен филм за 2014 г. (сред деветте финалисти); печели Бронзовата награда за игрален филм и наградата за монтаж на Немските филмови награди 2014; откупен от над 75 държави, и др.
ВОЙЧЕХ ТОДОРОВ е кинооператор, режисьор и сценарист на множество игрални и документални филми и телевизионни сериали. Роден е в Полша, но до средата на 90-те г. на ХХ в. живее и работи в София. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и във Филмовата академия в Лодз. Игралният му дебют като кинооператор е в “Екзитус” (реж. Красимир Крумов). Носител на наградата “Кодак” за операторско майсторство за “Вагнер”. Понастоящем живее в Полша и работи с режисьори като Агнешка Холанд, Филип Байон, Магдалена и Пьотър Лазаркевич, Ян Якуб Колски, Якуб Мишчак. През 2012 г. получава наградата за операторско майсторство на Сопотския кинофестивал за “Най-щастливият човек” (Najweselszy czlowiek). Член е на Полското дружество на кинооператорите и преподава в Краковската филмова академия.
Жури “Късометражни филми”
АЛЕК ПОПОВ е роден в София през 1966 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил Философ” и българска филология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на романите „Мисия Лондон”, „Черната кутия”, „Сестри Палавееви в бурята на историята”, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят”, на есеистичната книга „Спътник на радикалния мислител”, както и на редица сборници с разкази, сред които „Другата смърт”, „Мръсни сънища”, „Ниво за напреднали”,„Митология на Прехода”, „Телесни плевели”. Алек Попов е сред най-превежданите и четени съвременни български писатели. Романът му „Мисия Лондон” е издаден на 16 езика. Романът „Черната кутия” има няколко издания на немски, преведен е също на английски, турски, сръбски, полски, италиански. Разказите и есетата му са включени в редица международни антологии, сред които „Best European Fiction 2011”.
По разказите на Алек Попов са създадени няколко филма. Той активно участва в театралните и филмови адаптации на своите произведения. Съсценарист е на филма „Мисия Лондон” по едноименния му роман, който се задържа на екран 30 седмици и е гледан от близо 400 000 зрители. Автор е на шест радиопиеси, излъчвани по БНР, на театрални пиеси, поставяни на различни сцени. Консултант е на няколко филмови и телевизионни проекта. Сред литературните отличия, които писателят е получил през годините са: наградата за фантастика „Гравитон”; наградата за нова българска проза „Хеликон” ( 2002, 2013); наградата за драматургия “Иван Радоев”, наградата „Елиас Канети”, „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга на 2007 и 2013 г., призът „Четящият човек”, наградата за преводна литература на британския ПЕН Център, наградата за хумористичен разказ „Чудомир”. През 2012 г. Алек Попов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките в отдела творци на изкуството.
ДОЦ. Д-Р АНДРОНИКА МАРТОНОВА е кинокритик, изследовател и университетски преподавател в полето на азиатското кино. Доцент и ръководител на сектор “Екранни изкуства” в Института за изследване на изкуствата (www.artstudies.bg) към Българската академия на науките.
Автор е на редица научни и популярни публикации в областта на съвременните процеси в азиатското кино, световната и българската филмова култура. Един от основните акценти в нейната работа е архивистиката и изследванията за междукултурните комуникации на България и Далечния Изток в различни исторически епохи: преди Втората световна война, през социализма и пост-тоталитарния период. Автор в L`Europeo, Гласове и АРТизанин.
Гост-лектор e в НАТФИЗ и в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Основните й курсове са: “Естетика и история на азиатското кино”, “Модерна и съвременна визуална култура на Азия” и “Южна, Източна и Югоизточна Азия във фокуса на документалното кино: дискурс, историчност и интерпретация”. В качеството си на кинокритик е била многократно член на жури в различни международни филмови фестивали от квотата на FIPRESCI и NETPAC: във Варшава (Полша), Банкок (Тайланд), Бризбейн (Австралия), София (България), Алмати (Казахстан), Битоля (Македония), Кочин (Индия). През 2015 г. и 2016 г. е номинирана от Съюза на българските филмови дейци и Българската филмова академия за националната награда за оперативна критика. Други награди: наградата за книга в категорията “Теория и история на киното” на Съюза на българските филмови дейци за “Йероглифът на киното” (2008); наградата „Проф. Марин Дринов” на БАН 2009 – най-високото отличие за млади учени; наградата на Центъра “Икуо Хираяма” към Музея “Пътят на коприната – Икуо Хираяма”, за изследователска работа в архивистиката и киното (2011).
ПАВЛЕ ВУЧКОВИЧ е роден през 1982 г. в Белград. Завършва кино- и телевизионна режисура в Университета по изкуствата, Белград. Има две награди от състезателната програма “Селексион синефондасион” на филмовия фестивал в Кан за късометражните филми „Бягай, заеко, бягай” (2003) и „Минус” (2007). „Бягай, заеко, бягай“ е селектиран за множество фестивали – в Пусан, Котбус, Мар дел Плата, Киев, Милано и т.н. Филмът е притежание на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и е представян в Центъра “Жорж Помпиду” в Париж и в галерията за модерно изкуство “Тейт” в Лондон. Освен късометражни филми, той снима музикални видео клипове, реклами и телевизионни сериали. Пълнометражният му дебют „Панама“ е в официалната селекция на Канския фестивал през 2015 г. и е разпространен в над 12 държави – Германия, Великобритания, Южна Корея, Япония, Украйна и др.
РАЯ ПЕЕВА завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков през 2014 г. Член на трупата на Младежкия театър от 2015 г.
Сред ролите й в театъра са: Саша в „Иванов“ на А. П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев; Моли в „Любовна песен“ на Джон Колвенбак, реж. Андрю Волкофф; Гъсеницата в „Алиса в страната на чудесата“ по Луис Карол, реж. Анастасия Събева; Момичето в “Петел” на Майк Бартлет, реж. Стайко Мурджев; Поли в “Като трохи на прозорец” на Нийл Саймън, реж. Малин Кръстев; Алис в “Отблизо” на Патрик Марбър, реж. Здравко Митков.
Носителка на наградата „Икар 2012“ за дебют за ролята на Алис в „Отблизо” на Патрик Марбър, реж. проф.Здравко Митков, театър „Възраждане”. Участва във филмите „Пеещите обувки“, реж. Радослав Спасов (2016); „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“, реж. Георги Костов; Номинация за главна женска роля в “Пеещите обувки “ като Леа Иванова