Най-голямото завоевание на Кинг Конг в историята на киното се нарича Джесика Ланг. Когато през 1976 година легендарната горила се влюбва в поредната красавица от поредната екранизация, Холивуд все още не знае, че косматият любимец им носи в лапите си една от най-добрите актриси в съвременното американско кино.
Eдва ли обаче може през 1976 година някой може да погледне сериозно на такъв дебют в киното - и преди това е имало Кинг Конг, но красавиците винаги са били за еднократен показ. А като се има предвид и слабата екранизация по едноименното произведение на Едгар Уолъс, шансовете на Ланг за пробив в киното не са много големи. Но за момичето от Минесота тази роля се оказва начало на нещо ново и различно, повече от напразна амбиция.
Още съвсем млада тя заминава за париж, където две години се обучава в тънкостите на пантомимата и балета, изкарвайки прехраната си като манекен - при това с добър успех. В "столицата на разврата" Джесика Ланг опитва и от вкуса на порока в безкрайните "диви нощи", упоени с мириса на марихуана, алкохол и потни мъже. Успява да се докосне до суетата, красотата и блясъка на Париж, до всичко онова, което може да отвори очите и душата на едно младо момиче, дошло от далечната провинция на Америка. Красива, млада и небрежна, изпълнена с енергия и готова за нови открития, тя напуска Париж, за да се върне отново в щатите. Там се среща с режисьора Боб Фос, с когото има кратка връзка, от която остава единствено ролята и на красивата смърт в един от шедьоврите на американското кино "Ах, този джаз" (1979). Следва незначително участие в комедията "How to Beat the High Gost of Living" (1980, реж: Робърт Шиърър), но тъкмо в този филм режисьорът Боб Рафелсън открива актрисата за своята Кора в любовния трилър "Пощальонът звъни само два пъти". Откровените еротични сцени в тази екранизация по романа на Джеймс Кейн остават емблематични в най-новото кино на Америка, а Джесика най-после привлича вниманието на публика и продуценти със завладяващото си екранно присъствие като достойна партньорка на Джак Никълсън. Жълтата преса все още говори за начина на направа на еротичните сцени между двамата актьори във филма, как те са стигнали до достоверност, за която екипа на филма предпочита да запази мълчание.
От тук нататък звездния статут на актрисата е предрешен с две предложения, които коренно променят представата за русокоса красавица от "Кинг Конг". Джесика Ланг прави най-добрия избор в кариерата си, като приема да играе във филмите "Франсис" и "Тутси". Първият е разказ за драматичната съдба на актрисата Франсис Фармър, опитала да се изправи срещу порядките и догмите, които властват в системата на Холивуд. Бунтът и обаче бързо е смазан под тежестта на зъбчатите колелета, които движат "фабриката за мечти". Края на живота си актрисата прекарва в психиатрична клиника, отдадена на алкохол, напълно забравена от всички. Задачата на Джесика Ланг е трудна, защото лесно може да наклони към мелодрамата, но актрисата успява да прескочи този капан и се справя изключително, без да прибягва до евтини актьорски клишета. Целият диапазон от чувства и преживявания на героинята е изграден от Ланг с реализъм, от който настръхва кожата. Драмата на Франсис Фармър от 18-годишното момиче до тоталното унижение и разруха на една жена в разцвета на силите и впечатлява със завидните актьорски умения на Джесика и способността и с психологическа достоверност да градира състоянието на своята героиня. Това е най-добрата роля на Джесика Ланг и тя заслужено получава номинация за "Оскар" за най-добра женска роля. В известен смисъл Холивуд не се е променил особено и продължава да бъде безскрупулен и циничен дори и със способността си да печели от филмиране живата на свои жертви. Но Джесика няма вина за това. Тя просто се справя отлично. Тази роля обаче не и носи златната статуетка, която същата година е дадена на друга жрица на актьорския Олимп - Мерил Стрийп за брилянтната и игра в "Изборът на Софи. Въпреки това Джесика не си тръгва с празни ръце. На същата церемония тя получава "Оскар" за поддържа женска роля в комедията "Тетси". Донякъде тази награда е вид компенсация заради "Франсис", защото ролята и на сексапилна телевизионна звезда от сапунена опера, в която е влюбен героя на Дъстин Хофман, няма същия потенциал и сложност на изпълнение. Но вкрайна сметка не е лесно да играеш обект на желание на Хофман - и за това се изискват добри актьорски уминия, най-малкото за да си на неговото ниво. След големия успех на "Франсис" и "Тутси" Джесика Ланг си извоюва напълно заслужено своето място върху звездния пиедестал, но това вече не вълнува актрисата. Постепенно тя се отдръпва от шума и суетата на Холивуд и предпочита уединението със своя съпруг - известния драматург Сам Шепърд, който и партнира във "Франсис". Много уместно един американски критик отбелязва навремето "Джесика Ланг е изтеглила три печеливши билета: живее със Сам Шепърд, има статут на супермайка на две деца, а когато реши да отдели от времето си, превръща се в една от най-бляскавите кинозвезди". Действително Джесика Ланг отделя все по-малко място на киното в своя живот. Започва да снима по-рядко, но винаги личи внимателния подбор на ролите. Следват участия във филмите "Country", "Сладки мечти", "Crimes of the Heart", както и в режисирания от съпруга и филм "Far North". В тях героините на Джесика Ланг са вече по-зрели жени, които въпреки премеждията, които трябва да изпитат, запазват своята вътрешна хармония и успяват да съхранят целостта на живота около себе си. През 1989 година режисьорът Коста-Гаврас предлага на Ланг да снима в неговия филм "Музикална кутия". Героинята и е известен адвокат, на която се налага да защитава баща си, обвинен в геноцид през Втората световна война. Тя застава пред моралния избор да предаде баща си на правосъдието за извършените престъпления или прикрие истината. Под майсторската режисура на Коста-Гаврас, актрисата успява да намери точния драматичен тон, с който трябва да изгради реакциите, когато героинята и открива истината за баща си. За това драматично изпълнение актрисата отново е номинирана за наградата на Американската филмова академия. Същата година с номинация за "Оскар" се окичва една нова звезда на американското кино - Джулия Робъртс за изпълнението си в "Хубава жена". Този филм дава повод на Джесика Ланг да отправи остри критики към Американската академия, че с подобна номинация толерира ниския морал в американското общество. Следват запомнящи се роли в "нос страх", "Роб Рой" и "Синьо небе", за който взима и "Оскар" за водеща женска роля. През годините актрисата се променя. Постепенно се изплъзва от тежките лапи на Холивуд. Понякога се страхува, че повечето добри женски роли са написани за по-млади актриси. Все по-рядко се появява в светските хроники, но продължава да играе в театъра и киното. Последните години са белязани от силни участия на театралните сцени на Ню Йорк и Лондон. Направи истински фурор с ролята си на Бланш Дюбоа в "Трамвай Желание", за която роля по-късно взе и "Златен глобус" за телевизионния и прочит. Но за Джесиа Ланг кариерата сякаш няма вече същото значение както преди. Тя има всичко, което може да си пожелае една жена.
След години прекарани в бурен живот, днес бунтарката Ланг изглежда спокойна и уравновесена. Очите и издават улегналост и вглъбеност, а от екрана излъчва тиха мъдрост. Няма и спомен от момичето на Кинг Конг.