Един от членовете на организационния екип на 14 Световен фестивал на анимационния филм Пенчо Кунчев разказа подробно за селекцията. 800 заглавия са били повод за сериозен подбор.
„Като цяло филмите са по-малко от миналогодишната реколта, защото миналата година предложенията бяха над хиляда. Причината за това бе, че този път по-късно обявихме периода за подаване на заглавията. Директорът на фестивала бе зает с филма си, който снимаше през март и април и поради тази причина започнахме по-късно работа.За около една седмица селекторите трябваше да изгледат предложенията, за да определят конкурсната програма. Имаше някои заглавия, които познавах от други фестивали, които не бяха предложени за участие. От филмите, които получихме имам лични фаворити: „На ръба на алхимията“ на американската режисьорка Стейси Стийрс - авторката използва уникална техника, с която съживява герои от нямото кино. Стейси снима всичките си филми с 35 милиметрова камера и не използва никакви компютри. Хареса ми новия филм на Димитър Димитров „Щастие“, характерезиращ се с много метаморфози. Харесах филма на Марина Милюшчанка от Германия- „Сетиба“е класическа куклена техника. Има 7-8 български филма в селекцията на конкурсната програма. Ние не се влияем от наградите на другите фестивали. Не сме като други журиращи, които изрязват преди началото на филмите отбелязаните награди, за да са точни в оценките. Ръчно правените филми за мен са от значение. Много филми бяха изпратени от Русия, Франция, от Иран, иранските например изненадват с високата си художествена стойност. Както и във фестивала в Хирошима и тук студентски филми и професионалисти-аниматори са поставени на една конкурсна основа. Като става дума за награди не е изключено и студент да вземе голяма награда. В момента няма някаква специална насока като стил или естетика, защото новите технологии стават достъпни за всеки. Имах чувството, че тези 800 филма са в еднакъв стил, заради технологиите, които са едни и същи от Аляска до Нова Зеландия.“
Специален акцент във втория фестивален ден бе лекцията на аниматора и преподавателя в ENSAD в Париж Жорж Сифианос „Еротика, порнография и анимационно кино“, от която Ви предлагаме интересен откъс.
„В началото трябва да определим значението на думата - порнография произлиза от „порно“ – проститутка и глагола „графо“, който означава пиша, сиреч става дума за писане, извайване. Порнографията не е сексуална практика, а изобразява описание под формата на текст, спектакли, филми и пр. Целта на това писане в кавички е да предизвиква сексуална възбуда. Порнографията може да предизвика различни реакции:наслада, възбуда, срам, отвращение и т.н. Това, което определяме като порнография, може да предизвика у нас реакции на приемане или пък отвращение. Тези чувства не са еднакви за всички. Еротиката идва от гръцката дума любов, еротиката също предизвиква възбуда на сексуално желание. Излиза,че еротиката и порнографията имат една и съща цел: възбуда на сексуалното желание. Когато определим един обект като предмет на изкуството, това е важен критерий за разграничаване на еротиката от порнографията, според обществената приемливост. Изкуството е обаче е непокорно, различието между него и порнографията винаги е категорично. Как бихте квалифицирали някои рисунки на Пикасо или пък на Гюстав Курбе? Може ли тези картини да са едновременно произведение на изкуството и порнографията? Идеята за тази лектория се появи от миналогодишния фестивал във Варна, когато специална програма от филми, предизвика изключителен интерес и любопитни зрители нахлуха в залата. Ясно е ,че сексът събужда интерес. Преди няколко години водeх курс по естетика на анимационния филм. Носех чанта с дискове, за да показвам примери. Някой бе сложил диск с история на порнографията, надявайки се, че ще се объркам и ще пусна диска. Номерът не мина, но пък в диска открих филм, за чието съществуване знаех, но не бях гледал филма. Това бе филмът „Голямото съкровище“, който ще видите след малко. Може ли един анимационен филм, обект на изкуството да е порнографски и еротичен едновременно? Надявам се, че в рамките на този час ще отговорим на тези въпроси. Сега първо ще Ви попитам, дали показаният секс по ясен начин на екрана, задължително трябва да се характерезира като порнография?“
Впечатляваща е изложбата пред зала 1 на Фестивален и конгресен център „Честит юбилей на смърфовете от франкофонска Белгия“. Героите от комиксите оживяват в голям формат. Богатият снимков материал с Пейо - художникът на комикси от Брюксел Пиер Калифорд разказва за живота и делото на таткото на смърфовете. Приключенията на малките същества наскоро бяха разиграни по екраните на киносалоните в 3D продукция.
Въпреки интересната програма местните медийни партньори на фестивала все по-рядко посещават специално организираните пресконференции. Не откривам оправдание, но понеже всеки си мисли, че да се пише за култура и в частност за кино е лесна работа, то затова и журналистите са отрицателно число на срещите от подобен характер.
Фестивалът продължава...