Най-много са почитателите на Параджанов сред самите кинематографисти. Според Жан-Люк Годар той създава истински храм на киното от образи, светлина и истина. Силно впечатлени от забележителните му способности за визуализация са Федерико Фелини, Микеланджело Антониони и Андрей Тарковски.
Последният завършен филм на Параджанов е „Ашик Кериб“, заснет през 1988 година по едноименната приказка на М. Ю. Лермонтов. Главен герой във филма е скитащият се музикант Ашик Кериб. Той се влюбва в дъщерята на богат търговец, но е прогонен от него и е принуден да обикаля по света хиляда и една нощи.
Сергей Параджанов е арменец по националност. Роден е през 1924 година в Тбилиси, след което учи кино във ВГИК в Москва, а после живее и работи доста години в Киев. През 1964 година снима филма „Сенките на забравените прадеди", който му отрежда място сред най-големите имена в киното. Сценарият, написан от Параджанов в съавторство с Иван Чендей, е базиран на едноименната повест на Михаил Коцюбински. Кинотворбата описва традиционния бит и култура на гуцулите, украинска етнографска група, живеещи в Карпатите. Главният герой Иван се влюбва в дъщерята на убиеца на баща си. Когато тя умира, мъката му трае месеци, но в крайна сметка решава да се включи в цветния свят около него и се жени за друга. „Сенките...“ шестват триумфално по света и му носят признание след признание - двайсет и осем награди от международни кинофестивали в двайсет и една страни! Именно тогава възхита и възторг от таланта му изразяват майстори в киното като Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Още по-новаторска в изобразително отношение е следващата творба на режисьора-сценарист - „Цвят на нар” (1969). В този филм, състоящ се от няколко миниатюри, Параджанов пресъздава биографията на арменския народен поет Саят-Нова на колоритния исторически фон в Средновековен Кавказ. Кинотворбата му носи и световна слава. Но режисьорът, който работи далеч от провъзгласения „социалистически реализъм” и е недолюбван от съветските власти, в крайна сметка заплаща за своята независимост. В продължение на 15 години той е лишен от възможността да снима филми. През 1974 година дори е арестуван и лежи три години в затвора по скалъпено обвинение в хомосексуализъм и незаконна търговия с произведения на изкуството. Излиза на свобода благодарение и на писменото застъпничество на някои от най-прочутите световни кинорежисьори през онези години, като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Роберто Роселини, Микеланджело Антониони, Андрей Тарковски.
В специалниалния ден – 9 март, посветен на Параджанов на 22-рото издание на кинофорума, публиката ще може да види и късомтражния филм „Нощ в музея на Параджанов“ (1988). Ще го представи лично неговият автор Роман Балаян. Филмът е уникален почит от украинския режисьор, сценарист и продуцент, посветен на неговия учител.
Проектът „Параджанов“ на 22-рия София Филм Фест включва още:
- Изложба на руския фотограф Юрий Мечитов на тема „Параджанов“ в партньорство с „Фотосинтезис“.
- Уъркшоп по фотография с Юрий Мечитов в кафе-галерия „Фотосинтезис Арт Център“
- Фотографска изложба с експонати от музея „Параджанов“ в Ереван
- Разговор на тема „Сергей Параджанов“ с участието на режисьора Роман Балаян, директора на музея „Параджанов“ Завен Саркисян, директорът на международния кинофестивал „Златна кайсия“ и кинорежисьор Харутюн Хачатрян и фотографа Юрий Мечитов.
Проектът „Параджанов“ в рамките на 22-рия София Филм Фест се осъществява в партньорство с AGBU - Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ - София, „Фотосинтезис“, музея „Параджанов“ в Ереван, международния кинофестивал „Златна кайсия“ в Ереван.