Сараево моя любов!

Никога не бях ходил на фестивала в Сараево, но сега имах тази възможност, като част от „Talents Sarajevo“, заедно с младия сценарист Йордан Петков. Това е една от трите най-важни инициативи на фестивала, заедно с конкурсната програма и панела за професионалисти „CineLink“. Чувството да си на фестивал от такава класа е неописуемо. Още повече, когато знаеш, че не си сам и има толкова много твои сънародници в различните програми.

В индъстри панела, в категория  „Work in progress” имаше 3 филма с българско участие – „Нанук“ на Милко Лазаров, „Прасе“ на Драго Шолев и „NEVER LET IT GO“ на румънския режисьор Пол Негоеску, копродуциран от българска страна от Поли Ангелова и Николай Тодоров (Скрийнинг Емоушънс). В същия панел, но в друга категория  „Co-production Market“ място намериха четири други български проекта –  „Африка“ на Майя Виткова, „Котка в стената“ на Весела Казакова и Мина Милева, „Твоите очи“ на Константин Божанов и „THE GREAT TRAM ROBBERY“ на сръбския режисьор Слободан Шиян, копродуциран от българска страна от братя Чучкови.

В основния конкурс също успяхме да се наложим и този път със силно присъствие. След миналогодишния успех на Ралица Петрова с „БЕЗБОГ“, тази година „Посоки“ на Стефан Командарев и „Синът на София“ на гръцката режисьорка Елина Псику, копродукция с България, затвърдиха потенциала на родното кино.

В програмата на Европейската филмова академия „EFA SHORT MATTERS“ беше показан и моят късометражен филм „Падаща звезда“, който миналата година беше един от 15-те номинирани късометражни филми за Европейските филмови награди.

Специален фокус имаше върху „Реквием за Госпожа Й" на сръбския режисьор Боян Вулетич, копродуцент - Павлина Желева.

Голямото българско присъствие ме накара да се почувствам горд, че съм българин и че съм останал в родината си, за да бъда част от родното филмопроизводство. Повярвайте ми, че за България се говори много, хората харесват нашето кино и познават авторите му. Може би доста хора си мислят, че България е „последната дупка на кавала“ в Европейската филмова индустрия, но са далеч от истината. Салоните бяха пълни и дълго след прожекциите на българските филми отекваха аплаузите на публиката. Като доказателство идват наградите, с които журито ни удостои:

В основния конкурс:

„Синът на София“ – наградата на CICAE (Асоциацията на аrt-house кината).

„Посоки“ – специална награда на журито за най-добър актьорски състав.

В индъстри панела CineLink:

„Котка в стената“ – наградата на ARTE International Relations.

За съжаление се убедих във факта, че да не харесваш родното кино не е типична българска черта. Хората харесват чуждото кино, но не и своето родно  (с малки изключения). Като цяло,  в целия град цареше приповдигната атмосфера. Всички се струпваха да видят кой ще слезе от лимузините, спиращи на червения килим. Искаха да се снимат със звездите. Хората протягаха  ръка  с картичка или просто листче за автограф. Светкавиците на фотографите и микрофоните за интервюта бяха многобройни.

Разбира се, най-голямо внимание беше обърнато на специалните гости, които получиха почетната награда „Сърцето на Сараево“ – актьорът Джон Клийз, познат на зрителите от поредицата „Monty Python“ и режисьорът Оливър Стоун. В рамките на фестивалната седмица имахме възможност да присъстваме на майсторски клас на Оливър Стоун и на среща на кафе с Джон Клийз, където те разказаха за успехите в своите кариери. Искрено се надявам някой ден и за български автори да видя такова струпване от зрители, а дотогава си пожелавам само едно – родното филмопроизводство да продължава да прогресира в същия дух и да прославя страната ни по света.

За съжаление, всяка приказка си има край. Върнах се в София с прекрасни чувства от преживяната седмица, а моето сърце остана в Сараево. Възнамерявам догодина да отида отново и да си го прибера. А вие не спирайте да гледате българските филми! Те наистина са стойностни и заслужават внимание.