Още в детството си Георги Марков осъзнава, че се отличава от връстниците си със своето умение да разказва истории. След участие в нелегална антикомунистическа организация и следствения арест към Централния софийски затвор, Марков получава горчив урок, който е причина за решението му вместо да се съпротивлява, да се имплантира в системата.
През 1962 година излиза неговия роман „Мъже“, следват
„Портретът на моя двойник“, „Жените на Варшава“, които се издават в двоен и
троен тираж. Литературният успех на Георги Марков не остава незабелязан от
самия Тодор Живков. Марков получава поръчка за участие в създаването на
телевизионен сериал и документална пиеса, посветени на борбите на
комунистическата партия. За целта му е разрешен достъп до съответните секретни
материали от архивите. Тези материали окончателно отварят очите на писателя за
лъжата, която се налага силово в България и провокират желанието му да каже
истината.
Близостта на писателя с партийния диктатор не възпира
репресиите по адрес на Марков - някои от пиесите му са свалени, романи са
спрени от печат. Марков изпада в депресия, която изостря чувството му за
непоносимост към двуличния живот, който е принуден да живее. На 15 юни 1969
година писателят Георги Марков завинаги напуска България.
В документалния филм „Чувство за непоносимост“ ролята на разказвача е поверена на Калин Врачански, а Пламен Великов е гласът на Георги Марков. Във филма участват Стефан Цанев, Георги Мишев, Любомир Левчев, Георги Господинов, Димитър Кенаров, Асен Шопов, Николай Поляков, Божидар Гърдев, Светлозар Игов, Пламен Дойнов, Любен Марков, Никола Марков. Оператор на филма е Георги Челебиев, музиката е дело на Иво Игнатов, режисьор по монтажа е Бохос Топакбашян, а продуцент - Пламен Йорданов („Инкомс проджект“).
