ПРАСЕТО
Това е филм, докосващ един от най-болните и същевременно най-пренебрегвани проблеми на нашето общество в момента – насилието при младите. “Така ще възмъжее” и “Това са просто детски свади” са думи, излизащи от хората, от които се очаква да се грижат за бъдещите ни поколения, без те да осъзнават психологическите щети, които биват оставени за цял живот в резултат на това насилие. И точно поради тази причина “Прасето” през по-голямата си част е труден за гледане, дори на моменти изобщо негледаем. Този реализъм и истина, представени по такъв радикален и директен начин, “удрят” зрителя, не само в сърцето, но и в главата, карайки го да се замисли. “Това наистина ли се случва?” “Едва ли наистина е чак толкова зле”. Проблемът обаче е, че това наистина се случва и е толкова зле. Не си ли част от стадото, не си ли “копие на копие на копие”, значи си отхвърлен. Значи си различен. Значи не заслужаваш да живееш живота на еднаквите.
Емоцията, която филмът иска да предаде е доставена със перфектна точност. Работата с камерата, типична за западноевропейското кино, която ни придава чувството, че и ние сме близо до героя. Липсата на реплики от главния герой, която ни ни помага да вникнем в неговото ментално състояние, емоционално белязано и повредено за цял живот. Името на героя не бе споменавано до самия край, придавайки мисълта, че това не е едно определено момче, а може да е всеки един от нас.
Ако ви излезе възможност да видите “Прасето”, имайте едно наум, защото филмът не е за всяка аудитория или всякакъв тип зрител. Ако не можете да понесете да видите истината в очите, не ходете да го гледайте, не си го помисляйте изобщо. Но ако искате да чуете един “зов”, отнасящ се към един от най-големите игнорирани проблеми на България, имате късмет, защото се очакво филмът да получи своя дебют и по големите кина в съвсем скоро време.
Николай Йорданов - IV ЕГ “Фредерик Жолио – Кюри”, 11 клас
Гледах българския игрален филм ,,ПРАСЕТО‘‘, в който много ми хареса актьорската игра (идеално е представена емоцията и героите) и тематиката на филма,която е често срещнат проблем в наши дни: как агресията поражда агресия и как във всяка група има поне един аутсайдер, който е самотен и безпомощен , но най-много ми хареса развитието на филма, което деля на две части:
- В началото, когато момчето игнорираше нападките на своите съученици,които го тормозеха
- Втората част е след боят, който промени всичко. Момчето премина от другата страна,от жертва в агресор,само за да се защити. Това е кулминационната точка на филма.
Според мен целта на филма е да ни накра да се замислим какви сме и как влияем на останалите хора. Бих препоръчал този филм на връстниците си и на възрастните, защотото всички те могат да се намерят в този филм и да разберат по какъв път са поели. "Прасето‘‘ пресъздава реалния свят. Това е нещо истинско! Филмът е с драматичен характер и лично аз през цялото време се чудех какво предстои.
Кристиян Костов - НГХНИ "КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ", 9 клас