Началото на тази изложба е поставено в далечната 1985 година, когато Боряна е едва на шест години. През следващите 31 години съдбата намества картите. През 1985 излиза култовият филм на Тери Гилиъм „Бразилия“, а 2016 е годината, в която той пристига в България, като специален гост на СФФ.
„По това време вече от две години документирах фестивалните събития. Когато научих, че специален гост ще бъде Тери Гилиъм, не можех да повярвам, че ще го видя на живо, ще съм с камера и ще правя само протоколни снимки. Знаех, че няма да си простя, ако не измисля нещо по-специално. В крайна сметка успях да убедя екипа на фестивала, че е важно да оставим по-ярка следа за идните поколенията. Така се роди традицията да правим специални портрети на специалните гости.
Заради интензивната програма гостите разполагат с ограничено време и единствената възможност за снимка са няколко минути във фоайето на киното или хотела, преди събитие. Подреждаме импровизирано студио, като се преструваме, че сме максимално подготвени с идеята и светлината… и на фона на цялата суматоха около нас, пробваме да измагьосаме великия портрет на човек, когото срещаме за пръв път.
Множественото число тук дължа на моя верен приятел и колега Иван Дончев, без когото тази емоционална авантюра не би могла да се сбъдва всеки път. А емоцията е върхова - смесица от фотографска истерия и приближаване на света!
One shot. Няма време за приказки, няма време за корекции. Разчитаме на широки усмивки. Понякога е велико, друг път - не.
Точно като в живота,
точно като в киното.
Портретите от фоайето са малка лудост - щурото приключение, което очакваме с вълнение всяка година. Черно-бял документ на фестивалния дух и спомен, който остава цветен за цял живот. Това е киноразказът, с който София посреща пролетта от 25 години! Да се върнем там откъдето започнахме с репликата на героя на Джим Броудбенд в „Бразилия“ - д-р Джафи: “Faces are a doddle compared to tits and ass. No hairline.” Ще го оставим без превод” - споделя Боряна Пандова.
За авторката:
Боряна Пандова (р. 1979) е визуален артист, който живее и работи в София. Завършва фотография в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и магистърската програма по фотография към Националната художествена академия. От 2014 година е официален фотограф на София Филм Фест. Интересите й са свързани с литературата, музиката и сценичните изкуства. Работи в дългосрочно партньорство със Сдружение „Метеор“, режисьорката Анна Данкова, цигуларката Биляна Вучкова, композитора Тодор Карастоянов и др.
Изложбата „Портрети от фоайето: 25 години София Филм Фест“ е продължение на тематичния модул „Кино и фотография“, в който галерия Синтезис показва изложби на значими фотографи и режисьори, подчертаващи връзката между фотографията и киното, в партньорство със София Филм Фест. През 2018 година в рамките на фестивала беше показана изложбата „Сергей Параджанов: Homo Liber“ на грузинския фотограф Юрий Мечитов, през 2019 представихме „Moving Stills – филми за фотография от Триша Зиф“, а през 2020 година - фотографиите на Маря Лена Хуканен от филмите на финландския режисьор Аки Каурисмаки. Заедно с Българска национална филмотека представихме и изложбата „Камера работи! Място на снимките София“ с кадри от любими български филми.
Стефан Китанов, директор на София Филм Фест за изложбата „Портрети от фоайето: 25 години София Филм фест” на Боряна Пандова.
„Буря връхлетя върху фестивала преди 7 години. А как ни е липсвала преди това ще видим от фотографската памет за изминалите години. Всъщност Буря не е никак страшна. Би трябвало името ѝ да е Слънце, защото е вечно усмихната и може да предразположи всеки. А това е незаменимо качество за един фестивален фотограф, който трябва да реагира на мига, за да го улови. Особено това се отнася за портретите на основните фестивални гости, които тя започна преди 5 години. Преди близо 20 години бях в журито за първи филми на фестивала във Венеция. В деня преди откриването всеки от нас имаше фотосесия с основния фестивален фотограф. На мен ми отделиха повече от половин час, може и час да е било. Случаят със София Филм Фест не е същия. Специалните гости имат много малко време между ангажиментите си и Буря трябва да е максимално концентрирана, за да извлече същината на човека. А това тя умее като малцина, които държат фотоапарат. Доказателство са портретите от фоайетата. Не само висш пилотаж като умения, но и влизане в душата на човека. „Портрети от фоайето“ е четвъртата изложба, която правим съвместно с Галерия „Синтезис“. За нас е от особено значение партньорството с куратора Надежда Павлова, чиято интелигентна намеса в аранжирането на изложбите е добавената стойност, от който всеки проект се нуждае. Смятам, че София Филм Фест не само намери още един дом в „Синтезис“, но и нова публика, което може да се каже и за галерията. И така, да се оставим Буря-та да ни помете, да въздъхнем, че не сме били по пътя ѝ през първите 18 години, но пък и да затаим дъх, защото нови 25 предстоят.“
Изложбата се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Камера електроника.