ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОИЛ БАНОВ
КОПИЕ
ДО
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ КЪМ 44-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДО
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
ДО
Г-Н КАМЕН БАЛКАНСКИ
И.Д. ДИРЕКТОР
ИА „НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
С настоящото отворено писмо се обръщаме към Вас, обединени около убеждението, че някои ключови промени в Закона за Филмовата Индустрия, както и в организацията на Изпълнителна агенция Национален Филмов Център могат съществено да допринесат за по-благоприятното развитие на съвременното българско кино. През последните 10 години сме свидетели на увеличаващия се брой български филми, постигнали международно признание, както и на все по-честата поява на нови смели гласове в българското кино. Според нас тези положителни тенденции, спомагащи за изграждането и разпространението на българската култура у нас и в чужбина заслужават да бъдат окуражавани адекватно. Напълно си даваме сметка, че финансовите възможности на държавата в лицето на Министерство на културата са ограничени и именно поради това смятаме, че предоставените публични средства за култура и в частност в киното трябва бъдат разпределяни възможно най-отговорно.
Редовно наблюдаваме как наши колеги с многократни успехи от най-престижните международни кинофестивали (като Кан, Венеция, Локарно, Сънданс, Сан Себастиан и др.) получават подкрепа за новите си проекти по-често в чужбина отколкото в България. Същевременно у нас те неведнъж са получавали отказ за същите проекти. При това финансирането идва от страни като Германия или Франция, където конкуренцията за обществени средства в никакъв случай не е по-малка. Това за нас е красноречив признак, че нашата система се нуждае от спешна и радикална модернизация. Ние се застъпваме за едно разнообразно и качествено българско кино, където възможно най-голям брой обещаващи проекти се подкрепят от държавата.
В точките по-долу ще наблегнем върху най-неотложните проблеми и необходимите промени, които могат да благоприятстват развитието на българското кино .
А.)
На първо място, бихме искали да изразим тревогата си от поредното забавяне на конкурса за изпълнителен директор на ИА НФЦ и евентуалното му поредно опорочаване с цел неизлъчване на титуляр на този пост. Вече седма година Агенцията се ръководи от временно изпълняващ длъжността, който, поради ограничената си отговорност и правомощия не може да бъде гарант за провеждането на категорични реформи и осъществяването на дългосрочни политики.
Б.)
Във връзка със Законопроектa за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, предложен за обществени консултации на страницата на Министерски съвет http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2787, бихме искали да представим на Вашето внимание най-необходимите промени, продиктувани от една единствена идея - да има по-отговорно разпределение на държавната субсидия и възможност за реализирането на по-голям брой филми.
Не можем да приемем, че при такъв нисък годишен бюджет на НФЦ, по-голямата част от него се разпределя между 5-6 филма с държавна подкрепа от около 1 млн. лв. и по този начин броят на филмите се свежда до абсолютния минимум. Считаме, че подобно разпределение често води до познатите на всички корупционни практики при провеждането на конкурсите и в крайна сметка – до понижаване качеството на българското кино. В повечето страни със сходно на нашето икономическо състояние държавната помощ не надвишава 200-300 хил. евро. С такова подпомагане са и голяма част от българските филми от последните години, отличени на най-престижните международни филмови фестивали. Размерът на тяхното държавно финансиране е в рамките на 400 хил. лв. и те са реализирани като копродукции с други европейски държави.
В този контекст най-съществените стъпки за предлаганата от нас реформа са:
1. Настояваме за промяна на чл. 17, т. 1. от ЗФИ, като субсидията за НФЦ се обвърже не с обема на изразходваните средства, измервани чрез средностатистически бюджет, а като процент от бюджета на Министерството на културата. Считаме, че 15 % от бюджета на Министерството на културата е минимумът, необходим за обезпечаването на различните дейности по подпомагане на българската филмова индустрия.
Забележки:
При бюджет на Министерството за 2017 г. от 157 млн. лв. това би означавало 23,5 млн. лв. субсидия за проекти, финансирани от НФЦ. Към момента реално определените за НФЦ средства от бюджета на Министерството през 2017 г. са 13,2 млн. лв. за проекти, 260 хил. лв. за членски внос в международни организации и 955,4 хил. лв. за персонал и издръжка.
С член 2. от Закона за публичните финанси Министерството на финансите не допуска с друг закон да се предпоставя размер на бюджетни средства, които би следвало да се определят при съставянето на държавния бюджет. Това е причината след 2014 г. Министерството на финансите съвсем законно да не се съобразява с член 17, т.1. от Закона за филмовата индустрия.
Промяна във формирането на годишната субсидия на НФЦ, базирана на процент от бюджета на Министерството на културата, а не върху податлива на спекулации формула, би гарантирала стабилност и яснота между филмовите творци и държавата. Такава промяна ще доведе и до положителен ефект върху общите усилия във всички културни сфери, а не както се случва днес - всеки отрасъл да преследва своя интерес, дори често за сметка на останалите.
2. Считаме, че трябва да се спазва „таванът“ от средства до 50 % от бюджета, които могат да бъдат получени от единичен проект за пълнометражен игрален филм, кандидатстващ за финансиране пред комисиите на НФЦ, както е заложено в чл.29, ал 6 от ЗФИ. За документалните, анимационни и късометражни филми трябва да се запазят досегашните тавани на финансиране, които не могат да надхвърлят 80 % от бюджета. По този начин ще се увеличи значително броят на подкрепените от държавата филми.
3. Считаме, че съществена част от тази реформа е обособяването на отделна категория наречена „първи и втори филм”, в която режисьорите кандидатстват за своя първи и втори документален, анимационен или пълнометражен игрален филм.
4.Крайно необходимо е създаване на специален регламент за нискобюджетно и/или микрофинансиране на игрални филми в размер не повече от 400 хил. лв. на проект, което не надхвърля 80 % от бюджета на филма. Този „таван“ се отнася както за специални нискобюджетни проекти, така също за първия и втория пълнометражен игрален филм на режисьора.
5. Предлагаме като пример разпределение на средствата от бюджета на НФЦ за производство на игрално кино: 30 % за стандартни филми (които могат да получат до 50 % от бюджета си), 30% за нискобюджетни и микробюджетни игрални филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 30 % за първи и втори пълнометражни филми (които могат да получат до 80 % от бюджета си), 5 % за късометражни филми (до 80 % от бюджета си) и 5 % за развитие на проекти (до 80 % от бюджета си).
В)
1. Допълнително настояваме да се промени начинът на съставяне на художествените комисии на Националния Филмов Център, както и критериите по които те оценяват кандидатстващите проекти.
2. Също така считаме, че промотирането на бълга
рските филми у нас и в чужбина, наред с дейностите по привличането на по-широка публика трябва да се финансират по-убедително. За целта е необходимо изготвянето на цялостна стратегия за разпространение и промоция на българското кино.
3. За осъществяването на тези и други конкретни промени настояваме в най-кратки срокове да започне дискусия с цел до края на годината да бъде приет нов Устройствен правилник на Националния филмов център.
Надяваме се, че нашите препоръки и предложения за промени в Закона за филмовата индустрия и в Изпълнителна агенция Национален Филмов Център ще бъдат взети под внимание, и оставаме на разположение за конструктивна дискусия.
24.07.2017г.
С уважение:
Стефан Командарев - кинорежисьор
Константин Божанов – кинорежисьор
Тонислав Христов – кинорежисьор
Илиян Метев - кинорежисьор
Кристина Грозева – кинорежисьор
Милко Лазаров - кинорежисьор
Николай Тодоров – кинорежисьор
Павел Г. Веснаков – кинорежисьор
Петър Вълчанов – кинорежисьор
Ралица Петрова - кинорежисьор
Светослав Драганов – кинорежисьор
Андрей Паунов – кинорежисьор
Камен Калев – кинорежисьор
Веселка Кирякова - кинопродуцент
Елена Мошолова – кинопродуцент
Катя Тричкова - кинопродуцент
Димитър Сарджев – кинорежисьор
Мартичка Божилова - кинопродуцент
Весела Данчева – аниматор
Иван Богданов – аниматор
Любмир Младенов - кинорежисьор
Майя Виткова – кинорежисьор
Теодор Ушев – кинорежисьор
Димитър Коцев – Шошо – кинорежисьор
Мина Милева - кинорежисьор
Весела Казакова – кинорежисьор
Ивайло Минов – кинорежисьор
Мира Сталева – дистрибутор, продуцент, организатор на София Филм Фест
Драгомир Шолев –кинорежисьор
Надежда Косева - кинорежисьор