Носител на наградите на публиката за най-добър филм от фестивалите в Локарно, Валядолид, Палич, Гент, Съдбъри и Калгари, номинираният за „Златна палма“ „Старият дъб“ е най-новият и – по думите на легендарния британски режисьор Кен Лоуч – последен негов филм. 87-годишният творец в продължение на 44 години представя в различни програми в Кан 18 от своите 30 игрални филма, получава 16 награди и е един от двукратните носители на престижната „Златна палма“ – за „Вятърът в ечемичените ниви“ и „Аз, Даниел Блейк“, както и на почетна „Златна палма“ за своя принос към изкуството на киното. Авторът отново си партнира със сценариста Пол Лавърти, с когото работят по „Аз, Даниел Блейк“ и „Извинявайте, че не ви намерихме“. „Старият дъб“ е специално място – последната кръчма, останала в града, последното място, на което хората могат да се срещнат в една бивша миньорска общност, поела по пътя на упадъка вече повече от три десетилетия. Собственикът на кръчмата ТиДжей Балантайн (Дейв Търнър) се опитва с последни сили да задържи любимото си място, но животът се усложнява още повече от факта, че в заведението започват да се решават ожесточени спорове, особено след пристигането на сирийски бежанци, за които никой никого не е предупредил… „Старият дъб“ е трогателна драма, в която главни герои са изключително раними хора, изпълнени с надежди…
Нури Билге Джейлан, носител на „Златна палма“ за „Зимен сън“, е познат като умел ваятел на образи. Най-новият му филм „Сухи треви“ ни среща с един млад учител, който отчаяно очаква своето преместване в Истанбул след задължителните четири години, по време на които е преподавал в едно затънтено селце. Филмът разкрива отношенията му с колеги учители, но и начина, по който фаворизира една от своите ученички и съвсем неслучайно той е обвинен в неподходящо поведение. Докато ситуацията се изяснява, режисьорът допълва различни характеристики към своите герои, за да ги превърне в реални, поразително достоверни образи на хора, които могат да бъдат открити във всяко общество – и в глухата турска провинция, и в забързаните, високотехнологични градове на Европа и Америка. Заснет сред зимните сурови пейзажи на югоизточена Анадола, „Сухи треви“ е поредната удивителна поетична творба на майстора на турското кино Джейлан, отличена от журито в Кан с наградата за най-добра актриса на Мерве Диздар за нейното магнетично изпълнение във филма.
