Това е петото издание на Фестивала. Как възникна идеята преди години?
След като участвах на много подобни фестивали с мои филми по света и видях какво голямо количество документални филми за изкуство се продуцират реших да създам „Мастер оф Арт“ за да има къде тези филми да бъдат гледани и от българската публика. Това не е комерсиално кино и не може да бъде намерено в торент сайтовете.
Какво провокира един творец, да създаде филм за друг творец?
Първо трябва да си надмогнал егото на режисьор. Да приемеш, че не ти си звездата, а обектът на твоя филм е звездата. Хората ще гледат филма не заради режисьорите, а заради историите на Роми Шнайдер или на датския архитект Йорн Утсон – създателят на Операта в Сидни. Това е особена позиция за режисьорите, които се предполага да имат голямо его.
Колко заявки за участие имахте и на какъв принцип направихте селекцията на програмата?
За да направим селекцията на петото издание на фестивала сме изгледали около 400 заглавия. Сред тях около 80 % са заявки онлайн и около 20 % ние сме ги потърсили.
Заради пандемията, тази година Фестивалът ще бъде разделен на две части във времето. Първо онлайн, а по-късно и с прожекции Люмиер Лидл. Трудно ли взехте това решение?
Трябваше ми време за да стигна до идеята, но решението го взех много бързо. В период на криза човек трябва да бъде адаптивен и да намира решения бързо. Приятно е да знаеш, че си първият в България филмов фестивал, който ще има свое онлайн издание. Това си е пионерска мисия и съм сигурен, че след нас и други фестивали ще се обърнат към такива форми на провеждане.
Как реагираха поканените гости, кои са те и ще дойдат ли през септември?
Повечето от поканените гости сами се обадиха да кажат, че няма да дойдат. Например италианската модна икона Бенедета Бардзини, която живее в Милано е повече от очевидно, че няма как да дойде през април. Кризата е световна и затова има пълно разбиране по отношение на отлагането на фестивала.
На какъв принцип разделихте филмите – кои да бъдат онлайн, кои да останат за голям екран?
Първо - трябваше да получим съгласие на авторите да пуснем филмите им онлайн. Второто - запазихме атрактивни заглавия, за които вече има закупени множество билети за прожекциите им в кино Люмиер-Лидл. Така няма да ощетим нито НДК нито зрителите. Всички закупени билети за различните филми в кино Люмиер-Лидл ще важат без презаверяване за прожекциите на същите филми през септември.
Какви са акценти тази година. Коя е „тънката червена линия“, която тематично обединява селекцията?
Получи се така, че основната тънка линия се превърна епидемията – „Прегърни изкуството“ е посланието тази година на фестивала. Замислихме го много преди да се появи COVID-19, но сега с това, че сме прозовани да си останем вкъщи и да спазваме социална дистанция „Прегърни изкуството“ придоби ново още по-актуално значение.
Какво ще е българското присъствие на Фестивала?
Много съм щастлив, че още в онлайн изданието на фестивала сега през април ще имаме две български премиери. Това е новият филм на Мария Николова – ЛУЦИФЕР, който разказва за историята на една от най-скъпите картини, притежание на Националната художествена галерия.
Ще има ли прожекции извън София и какви съпътстващи събития сте предвидили?
Фестивалът от 3 години се провежда в три града – София, Пловдив и Варна и тази година, през септември ще се проведе в тези три града. Но реално сега през април онлайн изданието е достъпно от цяла България.