Актьорът Килиън Мърфи спечели награда "Оскар" за най-добър актьор за ролята си на бащата на атомната бомба Опенхаймер в едноименния филм на режисьора Кристофър Нолан. „Това е най-вълнуващото приключение, екзалтиращо и творчески пълноценно, което сте ми дал възможност да преживея през последните 20 години. Дължа Ви повече, отколкото мога да кажа", каза актьорът, обръщайки се към режисьора Кристофър Нолан и продуцента Ема Томас, приемайки статуетката.
Ема Стоун затвърди статута си на любимка на Холивуд, след като спечели втори „Оскар“ за най-добра актриса, този път за превъплъщението си в женска версия на Франкенщайн във филма „Клети създания“ на режисьора Йоргос Лантимос.
Робърт Дауни Джуниър спечели „Оскар“ за най-добър актьор в поддържаща роля за изпълнението си на бюрократ, който се опитва да унищожи известен физик в историческия епос „Опенхаймер“. Критиците похвалиха Дауни-младши, че в "Опенхаймер" е се е въплътил в образ, който рязко се отличава от традиционните му роли. Той е играл наркоман и мошеник, но може би е най-известен с многобройните си филмови изяви като супергероя Железния човек.
Първата му номинация за „Оскар“ бе за ролята му на Чарли Чаплин във филма „Чаплин“ от 1992 година. След скандали и битки с пристрастяване Дауни-младши получи втора номинация за поддържаща роля за ролята си във военната сатира „Тропическа буря“.
Давайн Джой Рандолф спечели „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за изпълнението си на скърбящата майка Мери Ламб в драмата „Заседнали“ на режисьора Александър Пейн. „Толкова дълго време винаги съм искала да бъда различна, а сега осъзнавам, че просто трябваше да бъда себе си", каза Рандолф.
Наградите по категории:
Най-добър филм – „Опенхаймер“;
Най-добра режисура – Кристофър Нолан за „Опенхаймер“;
Най-добра водеща женска роля – Ема Стоун за „Клети създания“;
Най-добра водеща мъжка роля – Килиън Мърфи за „Опенхаймер“;
Най-добра поддържаща женска роля - Давайн Джой Рандолф за „Заседнали“;
Най-добра поддържаща мъжка роля – Робърт Дауни Дж. За „Опенхаймер“;
Най-добър оператор – Хойт ван Хойтема за „Опенхаймер“;
Най-добър оригинален сценарий – Жюстин Трие и Артур Харари за „Анатомия на едно падане“;
Най-добър адаптиран сценарий – Корд Джеферсън за „Американска литература“;
Най-добра музика – Лудвиг Йорансон за „Опенхаймер“;
Най-добра песен от филм – Били Айлиш и Финиъс О'Конъл за What Was I Made For? от „Барби“;
Най-добър международен филм – „Зона на интерес“ (реж. Джонатан Глейзър);
Най-добър пълнометражен анимационен филм – Хаяо Миядзаки за „Момчето и чаплата“;
Най-добър монтаж – Дженифър Лейм за „Опенхаймер“;
Най-добра сценография – за „Клети създания“;
Най-добри костюми – Holly Waddington за „Клети създания“;
Най-добър грим – „Клети създания“;
Най-добри визуални ефекти – Godzilla Minus One (реж. Такаши Ямазаки)
Най-добри звукови ефекти – „Опенхаймер“;
Най-добър звук – „Зона на интерес“;
Най-добър документален филм – „20 дни в Мариупол“ (реж. Мстислав Чернов);
Най-добър късометражен игрален филм – The Wonderful Story of Henry Sugar;
Най-добър късометражен документален филм - “The Last Repair Shop,” Ben Proudfoot and Kris Bowers;
Най-добър късометражен анимационен филм – War Is Over! Inspired by the Music of John & Yoko