Носителят на "Оскар" 2018 за „Една фантастична жена“ показа за първи път „Неподчинение“ на фестивала в Торонто миналата есен. 44- годишният режисьор отново изследва забранената любов или по-точно изследва аутсайдерите в любовта, доколкото консуматорите й извън сферата на хетеросексуалността могат да се определят като общност, подложена на забрана. Оказва се, че има забрани, ако си част от общество, силно повлияно и обвързано с обичаите и ритуалите на религиозното самоопределяне. Там, където думата на религиозния водач – равинът е закон, любовта е форма на почит, но не и на желание, любовта е навик, но не и катарзис.
Преди много години Ронит Крушка (Рейчъл Уайз) не се подчинява на строгия режим на ортодоксалната еврейска общност от Северен Лондон и напуска семейството си. Тя заминава за Америка - в Ню Йорк става фотограф. Известието за смъртта на баща й – Равин Крушка я принуждава да се завърне, но с отегчение разбира, че баща й завещава дома им на еврейската синагога. Подслонена от приятелите Довид (Алесандро Нивола) и съпругата му Ести (Рейчъл Макадамс), Ронит става жертва на странни чувства от миналото към...
Лелио продължава да снима с характерната си чувствителност, да създава вълнуващи конфликти, в които мнозинството обругава, хули и назидателно сочи с пръст поведение, отклонило се от традиционността. Ести и Ронит са изпитвали чувства в младостта. Ести винаги е била привличана от жени, докато Ронит е имала единствено връзка с Ести. Довид е опит да се изтрият следите на спомена за силната зависимост от човека, към когото изпитваш чувства. Ронит напуска мястото, Ести се разболява и решава да намери заместител-тя се омъжва и се превръща в послушна съпруга. Ронит е бунтарката, която се прибира у дома, но без да се съобразява с правилата на общността. Не носи перука, както правят другите жени, не се облича старомодно, пуши по улиците, държи се свободно и нищо не подсказва, че съжалява, че не си е общувала с баща си. Макар и интересен и привлекателен заради забранения плод и секс между Ести и Ронит, филмът на Лелио не надскача рамките на обикновената мелодрама. Дори смелата любовта линия не съумява да се справи с някои баналности и щампи. Диалог от рода на „знаеш, че те обичам, но не можем да сме заедно“ бързо ни уморява, а възклицанието „моля те, не заминавай“, въпреки сериозната ситуация предизвиква смях.
Безспорно Рейчъл Уайз играе дълбоко, с нюанси, както само тя умее и съпоставяйки изпълнението й с това на Макадамс, ще констатираме, че макар старанието на Макадамс, то Уайз е наистина по-добрата, по-убедителната, по-силната актриса.
Ести прави по предписания в петък любов с Довид, преподава в девическо училище, носи перука, облича се в черно, с дълги и скучни рокли. В света на строги правила няма място за личен избор. Музикалният отговор на избора, на идеята за любовта е една композиция, която звучи като акцент в средата на филма, „Неподчинение“ завършва отново с нея „Любовна песен“ на The Cure. Дори между Ести и Ровит има един възвишен миг на единение след като по радиото звучи композицията, а рефренът й обобщава тяхната съдба:
Whenever I`m alone with you
You make me feel like I am home again
Whenever I`m alone with you
You make me feel like I am whole again.
Ести и Ровит се усмихват, тихо си тананикат и сякаш забравят за миг света на забраните, свещените книги и суровия поглед на Довид. А след това Ровит напуска от бащения дом, последвана от Ести –целувки съживяват неизживяната страст. Възбудата намира отговор в една хотелска стая, където двете жени говорят с телата си, с въздишки, с любов. Тази хотелска стая съхранява във всеки свой ъгъл любовния ритуал на неподчинението им.
По-късно Ести ще поиска свободата си от Довид, макар и трудно той е готов да я дари с нея, но след като разбира, че Ести е бременна, Довид все по-силно се вкопчва в съпругата си.
Лелио иска да събори стария свят и върху основите му да се съгради свят, в който всеки ще се чувства добре в кожата си, с тялото си, това обаче е свят- утопия. Но въпреки някои слабости в „Неподчинение“ за пореден път Лелио убедително доказва, че единственият глас, който има значение за нас е гласът на сърцето.
Неподчинение може да гледате в рамките на фестивала Cinelibri