Като за последно
България, 2020, 118 мин.
Сценарист: Ивайло Пенчев, Весел Цанков, Божан Петров
Режисьор: Ивайло Пенчев
В ролите: Анастасия Ингилизова, Яна Маринова, Герасим Георгиев - Геро, Васил Банов, Филип Аврамов, Мария Бакалова, Малин Кръстев, Антон Радичев, Китодар Тодоров
Филмът „Като за последно“ ми хареса, защото режисьорът се опитва да реагира по художествен начин на реалния живот в България. Тук всеки се бори за това, което обича като за последно. Всеки е готов да направи нещо неочаквано и заради парите, но то не е „като за последно“ – някои хора лекуват с лъжи, други пък се пропиват заради невъзможността да преодолеят разочарованията си в живота.
Докосна ме началото на филма. 70 годишен старец се опитва да скочи от Аспаруховия мост, но забелязва момиче, което иска да направи същото. Това не е Ванеса Паради от „Момичето от моста“, а една Червена шапчица. За да я разубеди той й предлага да отложат скачането за „утре“. И така всеки споделя своите тревоги, дилеми и тъги-всеки разтваря душата си. А покрай раните в душата, навън излиза и комедията на живота-старчета, които отвличат „жених“, затворници, преоблечени в расо, въздаващи справедливост, медицинска сестра, която измисля приключения и авантюри за пребиваващите в старчески дом. Историите се преплитат, понякога ни объркват, но някъде в хаоса им се появява и любовта. Дано не е за последно!
Симона Николова
КЛЕТВА
Русия, 2020, 125 мин.
Сценарист: Татяна Мирошник, Роман Нестеренко
Режисьор: Роман Нестеренко
В ролите: Александър Баргман, Анна Вартанян, Игор Грабузов
„Клетвата“ е руска историческа драма, базирана върху живота на известния руски учен Наум Балабан. Лентата обхваща един от най-разгорещените периоди във Втората световна война – немската окупация. Именно в такива размирни времена излизат наяве истинските герои, които стоят скрити под небето на делника. Такъв герой е и доктор Балабан. Неговото име се е запазило в историята не само заради работата му в сферата на медицината, но и заради нещо много по-значимо – спасяването на стотици човешки животи от сигурна смърт.
Филмът започва спокойно и някак твърде хармонично, въведени сме в психиатрична клиника, където доктор Балабан лекува своите пациенти. Скоро след това откриваме и първите пукнатини във фасадата на този привидно перфектен свят. Ставаме свидетели на поредица от трудности, споходили доктор Балабан и семейството – неговата съпруга е разследвана от съветската милиция, защото е познавала германец. Може би е немска шпионка?
След като се справя с предизвикателствата, изпратени му от съдбата, в момент на чисто щастие идва най-лошата новина – започнала е война. Този епизод от историята е представен като затишие пред буря. В клиниката звучи музика, хората танцуват и се радват на живота – картина, която съвсем скоро ще бъде разрушена.
Филмът следва особено емоционален сюжет, изпълнен с множество ретроспекции, отвеждащи ни в миналото на Наум, неговата любима Лиза и тогавашния му най-добър приятел Шефер – който в последствие става генерал в немското Гестапо. Любовта между Наум и Лиза, колкото особена по свой собствен начин, толкова и силна е движеща сила за целия сюжет на филма. Точно тази любов обаче поражда и друга, също толкова силна емоция – омразата на Шефер към Наум, която води до непростими издевателства над човешкия морал и принципи.
Изборът за черно-бялото заснемане на филма ми се струва изключително подходящ, ако трябва да съм честен, не мога да си представя точно този филм цветен. Именно липсата на цвят допълнително подчертава силната прочувственост на филма – в някои епизоди подсилва чувството за потиснатост, меланхолия, страх. А в други моменти засиява бялото – добротата, справедливостта, любовта.
„Клетвата“ е една красива въртележка от емоции, която определено е способна да накара дори един зрял /или почти зрял/ мъж да пусне някоя и друга сълза (потвърждавам!!). Това е история, която ни учи, че всяко научно призвание и титла са без значение, когато зад тях не стои преди всичко един ЧОВЕК!
Не всички герои са с наметало като Батман, понякога една бяла престилка върши чудеса!
Стелиан Ганчев