Дебра Уингър като Мери и Трейси Летс като Майкъл са в ролите на отчуждени мъж и жена, прехвърлили „на попрището жизнено средата”, които намират забавление и утеха в прегръдките на други „любими” – Люси (Мелора Уотърс) и чаровния Робърт (Ейдън Гилън). Точно преди да решат окончателно, че е време да се разведат, за да не си пречат взаимно, по между им отново пламва онази прословута искра, която кара хората да оглупяват от любов – и двамата започват да се държат странно. Хубавото в случая е чувството за хумор, с която актьорите и режисьорът пресъздават забавните недоразумения в сюжета, а атмосферата изненадва приятно с лекота и те примамва да дадеш шанс на филма. Когато са направени умно, романтичните истории намират пътя си към зрителите.
Някои от филмите, посветени на брачния живот се помнят завинаги: „Сцени от брачния живот“ и „Сарабанда“ на Ингмар Бергман, „Елена“ и „Нелюбов“ на Андей Звягинцев, „Синият Валентин“ на Дерек Санфраанс, филмите на Уди Алън и пр., какво е характерно за филма на режисьора Азазел Джейкъбс - той динамизира с хумора си брачните отношения, сътворява трескави ситуации, които притежават нюансираност. Мери и Майкъл са в етап, в който интимнността е заменена с тревожност, те са се превърнали от близки в непознати и са забравили за езика на отношенията, който вдъхва живот по между им. Ето защо те търсят вълнения чрез друг,чужд на семейството човек. По-младите им любовници имат ясна представа за това, което отсъства в брака на Мери и Майкъл. Те работят интензивно, творчески натури са, докато Мери и Майкъл сякаш са отегчени от своята работа. Джейкъб ни пита: кои сме ние, когато се срещнем с някого и в кого се превръщаме? Кое е автентичното „Аз“ и кое е представаза нас? Химията между Дебра Уингър и Трейси Летс е невероятна и помага да възприемем брачните неволи през една ретро –романтична призма.
