Темата за любовта е обсъждана в изкуството още от поемите на Омир. Макар и оплетени в мрежите на изкуствения интелект, любовта продължава да намира място в нашите разговори, да бъде предмет на разсъжденията ни. В Античността бива възхвалявана ролята на жените и мъжете, които се борят за сърцето на другия. В Средновековието родителите определят бъдещите съпрузи и съпруги на своите деца дали това е любов, или брак по сметка? Допреди век любовта е в основата на семейството, децата се раждат от и за любовта. Днес като че ли любовта губи своята духовна стойност и се трансформира в емоционално забавление. 

С настъпването на XX век и двете световни войни думата „любов“ придобива нови значения. Тази тема се разполага върху нови пространства без обаче познатите конфликти като сюжет да се забравят: страстта, привличането, изневярата, предателството, продължават да съществуват.

Това, което прави разказването на истории за неуспешни любовни връзки по-сложно от всякакви други истории, е, че умът ни е приспособен да заличава тъмните моменти от живота ни, въпреки това любовта остава най-висшата сила в живота. Един любовен разказ няма как да е обективен, ако разказвачът е участвал в тази история. Затова като разказваш история за любов, ти разказваш повече за своя опит с нея, отколкото за връзката между двама души.

v-nastroenie-za-lyubov.jpg

В „Нощта“ на Микеланджело Антониони се разказва история за постепенното угасване на страстта в една връзка и за неизбежната раздяла. В „В настроение за любов“ на Уонг Карвай историята е преплитане от връзки, попадаме в една, която е спомен-повторение на друга, неуспешна. В „Опасни земи“ на Терънс Малик любовта е представена като временен пристъп. Във всеки от тези филми любовта придобива измерения, за които преди това е било невъзможно да се говори поради различни причини –пуританство, идеология и т.н. Навлиза се повече в душевното състояние на героите и се борави с нежност и внимание. Най-често историята се развива от името на опитващия в нея и така се получава въздействащ разказ.

Много от любовните истории водят до едни и същи изводи, но всеки път те трябва да бъдат приети като нови, понеже са част от субективния контекст на преживелия любовния копнеж. Според мен няма точна рецепта как се пишат историите за любовта, защото авторите търсят чрез нея себе си, своята идея за любовта. Дали киното ще предложи нови предизвикателства в тази област? Бъдещето ще покаже.

Георги Димитров, Х клас, МГ „Д-р Петър Берон“, киношкола „Братя Люмиер“, Общински детски комплекс, гр. Варна