Златан Дудов напуска Германия и прекарва времето до края на Втората световна война в емиграция във Франция и Швейцария, където режисира в театъра и киното, пише пиеси и филмови сценарии. През 1946 година е един от основателите на филмовата студия ДЕФА в ГДР, където поставя 7 игрални филма, които му носят национални награди и отличия от фестивалите в Локарно и Карлови Вари. Загива при автомобилна катастрофа на 12 юли 1963 по време на снимките на последния си филм "Кристине".
Събитията, честващи Златан Дудов в рамките на 27. Международен София Филм Фест, включват:
27 март , 16.30 - откриване на изложба в зала на ДА "Архиви", улица "Московска" 5;
27 март 18.00 - прожекция на последния филм на Златан Дудов "Кристине" (1963, дигитално реставрирана версия), Дом на киното, улица "Екзарх Йосиф" 37;
1 април, 14.45 - прожекция на първия филм на Златан Дудов "Куле Вампе" (1932, дигитално реставрирана версия), Дом на киното, улица "Екзарх Йосиф" 37;
6 април, 18.00 - премиера на книгата „Правият път към киното", зала „Резонанс" в Дом на киното, улица "Екзарх Йосиф" 37.
Събитията се реализират от екип на Института за изследване на изкуствата при БАН съвместно с Международен София Филм фест и Държавна агенция „Архиви", с финансовата подкрепа на Столична община, Столична програма Култура, Направление „София – творчески град на киното (под егидата на ЮНЕСКО)" и в партньорството с Гьоте институт (София), Фондация ДЕФА (Берлин), Архив на Академията на изкуствата (Берлин), ДЕФА Филм Лайбръри при Университет на щата Масачузетс (Амхърст, Масачузетс), Народна библиотека „Кирил и Методий" (София), Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров" (Шумен), Народна библиотека „Иван Вазов" (Пловдив), Съюза на артистите в България, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов", Мария Гоцева (www.staricaribrod.org) и „ФилмсканПро"
Златан Дудов (1903-1963) е режисьор и драматург, ключова фигура в германския филмов и театрален авангард в годините непосредствено преди идването на Хитлер на власт. Роден в Цариброд, завършил гимназия в София, той заминава в Берлин, преди да навърши 20 години, с желанието да се посвети на киното. В енциклопедиите срещу името му стоят 10 филма, от които 9 пълнометражни и един късометражен. Сред тях най-известен е първият му игрален филм „Куле Вампе. На кого принадлежи светът“ (1932), създаден в сътрудничесто с Бертолт Брехт и композитора Ханс Айслер. Наред с политическата си ангажираност и оригинална драматургическа структура, филмът е забележителен с модерния си кинематографичен език. Той е единственият, който Годар цитира редом с творбите на Айзенщайн и Пудовкин в статията си от 1950 г. „За едно политическо кино“ . Признат е за един от най-категоричните предвестници на неореализма, гледан и изучаван в италианското филмово училище Чентро Спериминтале (Centro Sperimentale), откъдето тръгва това революционно направление в киното.
Строгата цензура и нежеланието да сътрудничи с нацистката филмова индустрия принуждават Дудов да емигрира във Франция. Тук през 1935 той завършва заснетия нелегално в Берлин втори свой филм „Сапунени балони“ – трагикомична алегория за обречеността на аполитичните самозаблуждения. Престоят в Париж и невъзможността тук да работи като кинорежисьор карат Дудов да се обърне към театрално творчество. Той е първият постановчик на пиеси на Брехт, писани в емиграция, в същото време непрекъснато създава трийтмънти и сценарии. При идването на власт на ксенофобски настроено френско правителство Дудов попада в полезрението на тайната полиция и е арестуван. Само помощта на водещи френски интелектуалци го спасява от концентрационен лагер и през юни 1940 той тръгва обратно на път за България. Здравословни проблеми и присъединяването на родината му към фашисткия Тристранен пакт го принуждават да прекара следващите 15 години в Швейцария.
След края на Втората световна война Златан Дудов е готов да се завърне в България, но получава официална покана не от София, а от Берлин да се включи в изграждане на новата филмова индустрия на Източна Германия. Тук за 15 години той създава 7 игрални филма, които му носят най-големите национални награди, отличия от фестивалите в Локарно и Карлови Вари, а някои от тях са сред най-гледаните в кината на ГДР. Той е творчески съветник и морална опора на поколението филмови творци, определящо антиконформисткия облик на източногерманското кино.
Днес, 120 години след рождението на Златан Дудов неговата съдба и творчество са пример за безкомпромисно и последователно отстояване на демократичните идеи в условията на различни политически системи. Непознат и недооценен, той е сред най-ярките фигури на български емигранти със значителен принос в европейската и световна култура на ХХ век.