Подборът на заглавията е воден от мотото: „българското и немското кино се срещат“, а отличителното в това издание на фестивала ще е любопитният формат на събитията. Предвидено е всяка вечер да се прожектират по два филма – един къс български и един пълнометражен немски филм. Идеята на този подход е да обедини, както режисьори от двете страни, така и двата жанра в продуктивен и свободен диалог. Филмите са групирани в тематични ядра около определена проблематика, а комбинацията на късата и дългата форма цели да даде повече перспективи и референции за тяхното възприемане и обсъждане.
Двата филма, които ще открият Хофкино на 6-ти юли са Goodbye на Йордан Петков и Еди Шварц, и Western на Валеска Гризебах. Първият е българска продукция с германско участие, а другият е германска продукция с българско участие. Тази селекция е кръстена „Да избягаш или да останеш“ и се фокусира върху културните различия и прилики между двете народности, върху езиковата бариера, но и универсалната, споделима отвъд езика човешка душевност и ситуация.
Goodbye (2015) е късометражна история за немска двойка на средна възраст, която е на почивка в Слънчев Бряг, заедно със своята дъщеря тинейджър. Преди повече от 20 години двамата родители са се запознали там, но сега нещата са се променили. Бащата безследно изчезва, а междувременно жена му и дъщеря му решават да се впуснат в среднощни забавления. Така на пръв поглед скучната семейна почивка се превръща в авантюра с неочакван край. Поднесена с умерена доза хумор, произтичащ от безпощадния културен сблъсък, фабулата ни изправя пред сложните динамики на дългогодишните взаимоотношения, неосъществимите очаквания и неочакваните обрати.
Представяйки само момент от живота на едно обикновено немско семейство по време на почивка, късометражният филм се доближава до късият разказ в литературата. По-голямата част от съдържанието е имплицитно представено, загатнато, предполагащо се. Именно тук е силата на жанра и по-специално на Goodbye. Филмът оставя много въпроси след себе си, какви са всъщност тези хора, с какво се занимават, какво е тяхното ежедневие? За повествованието това не е от толкова голямо значение. Значение има за зрителите, защото това всъщност е история за всеки един от нас, истинска, обикновена и както често става в действителност, с необикновен край.
Носител на множество номинации и награди от световни фестивали, Western (2017) задълбочава погледа в темата за семейството, за споделимото и несподелимото, за човешките емоции, за предразсъдъците и често пъти сложния междукултурен разговор. Това е историята на група немски строителни работници, които изпълняват тежък проект до едно затънтено селце в югозападна България. Изолирани навътре в красивата планинска местност, в непозната държава с далечна култура, мъжете се срещат с дълбоко залегналия в тях инстинкт за приключения, но и със собствените си предразсъдъци и скрити желания. Започват да се да се държат предизвикателно, почти момчешки, което разбира се скоропостижно поражда конфликти, както между тях самите, така и с местните жители.
Напрежението ескалира, когато главният герой Майнард, който е мълчалив и самобитен работник с каубойска осанка и мистериозно минало, решава да спечели доверието на местните. Всевъзможните неразбирателства, породени от тази на моменти невъзможна комуникация изправя всички участващи пред един постоянно назряващ конфликт. Обективът държи зрителя постоянно нащрек. Всеки един миг непоправимото може да се случи. Но Гризебах не насилва събитията, а ги оставя на техния естествен развой. Имаме усещането, че филмът е по действителен случай. Камерата е по-скоро свидетел на една универсална история, на една среща между различни личности, която се е разигравала хиляди пъти и ще продължава да се случва и занапред.
Както подсказва заглавието филмът е вдъхновен от уестърна като жанр. Любопитно е как българската провинция се превръща в аналог на дивия запад, а обикновените работници и селски хора са субекти на епичния сблъсък на човека с естествените закони и борбата за власт и признание. Валеска Гризебах споделя следното за филма: „Израснах с жанра уестърн, седнала пред телевизора през 70-те в Западен Берлин. Имах нужда да се върна там: силно ме привличаше. Исках да се изправя срещу самотните меланхолични герои и мъжката митология, която уестърнът представя. Вълнувах се от модерността на жанра (въпреки всичките консервативни елементи в него) и от опита му да обхване социалния строй и индивидуалната отговорност. Интересуваше ме близостта на дуела, обръщането на израза „любов от пръв поглед“.
Пълна програма на kinematograf.bg/programa
Проектът се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт и Столична община.