Как възникна идеята за киношколата?
Пътят към появата на киношкола „Братя Люмиер“ е дълъг, понякога болезнен. Завърнах се във Варна през 2009 г. След НАТФИЗ и успехите ми на млад театрал, работата ми в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ – Ловеч, в Младежки театър „Николай Бинев“, се надявах най-после да намеря своя остров на вдъхновение в театъра на родния ми град. Не съм от онези, които искат да правят кариера на всяка цена в столицата, защото усетих една магия да си в провинциален театър – там се учиш на истинските неща, учиш се на отношение към опитните колеги, учиш се на процеса. Уви, театърът на Варна и до ден днешен за мен си остава неясен обект на желанието, за който така и не се сдобих с нишката на Ариадна, но продължявам да се надявам, че все някога Минотавърът ще напусне този лабиринт. Тогава реших да започна с кинообразованието. Театралите учим в Академията кино науки един семестър, после, ако си организираш допълнителни часове с преподавател – имаш шанс да усетиш още повече от тази магия – киното. Казах си, „след като не работиш в театъра, започни с киното.“ Учех, четях, гледах, трупах знания. И досега имам желание за една докторантура. Явавах се две години на изпити към БАН, но все ми предлагаха задочна бройка. Третата ми книга за кино е вече почти написана, ако не стане докторантурата, поне книгата ще излезе После започнах безплатните кинолектории в отдел „Изкуство“ към регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Вече седем години сме заедно веднъж месечно, много съм благодарна на ръководството на библиотеката, че ми се довериха. Да видиш сутрин в 10.00 ч. в събота 30 човека, които те очакват, за да те чуят и споделят заедно филма, който им представяш е страхотно преживяване. Работех година и половина във ФКЦ и заедно с дългогодишния киноексперт там Руми Попова бяхме много добър екип – Руми бе като енциклопедия за класическиге автори. Тя ме научи на много важни неща за киноразпространението. Много исках във ФКЦ да имам кътче, където да правя образователни срещи и кинолектории, но не ми се случи. Тръгнах си с тъга в сърцето. Но продължих напред и ето открих нови приятели - цяла година в едно специално за мен пространство във Варна, в една книжарница организараме киносеанси. Хората имат нужда от подобни срещи, от знание за киното. Тогава реших, че отношението към седмата муза трябва да се случва и на по-младата публика – учениците, които имат интерес към литературата, театъра, изкуствата се нуждаят от кино образователен модул. Срещнах се с госпожа Монка Николова и я запитах дали в Общински детски комплекс може да направим кино школа. Тя прегърна тази идея и ми даде възможност да повярвам, че усилията не са напразни!
Как мислите да привлечете първите участници в киношколата – ще ходите ли по училищата?
Общинският детски комплекс е място с традиции и качествено образование. Достатъчно е само да отбележа, че тук има школи по фотография, балет, три по театър – тук е и легендарното „Златно ключе“, школи по спорт..., по изобразително изкуство и пр. Отдавна Общинският детски комплекс, който е наследник на пионерския дворец в града е емблематично място за работа с деца. Почти стигнах лимита за записване, но до 31 август младежи и деца от Варна могат да се запишат в електронната система на институцията.
Ти имаш опит с кинолектории, но със зрели зрители. Как възнемеряваш да работиш с деца?
И с деца имам опит, дори с невладеещите български език. Половин година работех към едно немско- българско сдружение с ромчета от три до шест години. Със средствата на изкуството обаче може да се получи промяна. Зная, че децата са специална кауза, изисква се голям талант, за да задържиш детското внимание, но сериозните неща винаги може да се представят по увлекателен, забавен начин, а и те ще имат много кино задачи, така че всички ще бъдем нещотърсачи в необятния свят на киното. Целта ми е децата и младежите да имат добра основа, която да приложат при кандидатстване в училищата по изкуства или пък тя да им е като едно широко отворено прозорче към света на другите, към света на естетското, подтикващото към въпроси, към аналитичност. За мен киното е пътна карта към човека. Ще бъде прекрасно, ако сме отворени към Човека до нас, ако го възприемаме с цялата му сложност, киното е човекознание.
Кои ще са първите филми и творци, с които ще въвлечеш децата в света на киното?
Започвам съвсем традиционно с историята на киното от самото начало. За по-малките имам една филмова детска програма, чрез която децата да идентифицарт своя свят и проблеми. Моите лекции с тях ще бъдат едни прекрасни монолози за киното, които всеки влюбен в киното владее, само трябва да събуди огънчето в себе си.
Какви теми си подготвила и каква ще бъде методологията на обучение на младите зрители?
Чисто технически 30 минути аз говоря, другите неща са свързани с това да се научим да гледаме кино, да се научим на нещата, които създават добрия филм. Да се научим да анализираме.
Относно авторските права, има ли проблем при прожекцията на някои от филмите?
Държа да отбележа, че това е образователен модул. Школата е към бюджета на Община-Варна. А какво прави един преподавател при подготовката си е негов патент. Дали ще играем карате, докато създаваме сценарий или пеем арии на Верди си е въпрос на методология. Школата е безплатна и за децата и младежите. Интернет е извор на възможности да се види нещо, което си пропуснал, в този смисъл не мисля, че ако някакъв брой деца и младежи видят един филм, ще съсипем авторските права на продуцентите. Пък ето една идея в процес: кинотворци, идвайте на срещи с тези младежи, общувайте с тях и показвайте филмите си при нас!
Отдавана трябваше да се помисли не само за подобни киношколи, но за обучение на история на изкуствата в училище от ранна детска възраст. Защо тази тема според теб се неглежира?
Смятам, че театър, кино и въобще всички изкуства са обект на неглижиране в училищата. Всеки си прехвърля топката и изкуството се превърна в едно гладно сираче. За хората по тези георграфски ширини има план: колкото сме по-тъпи, по-груби, по-материални, толкова по-лесно е друг да ни манипулира. Изкуството има качеството да ни помогне да прогледнем, в изкуството има място за думите: „чест“, „дойстойнство“, „морал“, „справедливост“, „любов“, „Бог“... Когато обаче си сляп по отношение на тези думи е много по-лесно да те пречупят.
Къде е най-подходящо да се изнасят подобни лектории в училище, детски център или в самото кино?
За мен всяко място е добре дошло, защото досега рядко откривам съмишленици. Факт е, че във Варна и досега нито един мениджър на кино салон не разбра, че срещите с публиката под формата на кратки лектории са необходимост, кислород, та това говори за две неща: или че не знаят що е то култура, или пък знаят, но ги мързи да поработят още малко за хората, за аудиторията си.
Има те ли договорка с някой киносалон във Варна за подкрепа?
Не нямам, засега разчитам на своите сили, които естествено в един момент ще се изчерпят. Но все пак това е първи опит в моята биография на „учител“, така че ако се „издъня“ – няма страшно, ще има втори път.
Ако приемеш, че зависи от теб програмата в училище – кои ще са българските филми, с които ще запознаеш учениците?
С доброто детско кино преди 1989 г., а по-големите с всички забранени български филми. Апропо, преди години в една артзона във Варна - „На тъмно“, шест месеца пусках точно такива филми и говорихме с младежи за тях. Модулът бе безплатен .
Как би изглеждал един учебник по кино за ученици?
Като майкрософт пауър пойнт презентация. Да пее и да говори от само себе си. И фактите и картинките да оживяват.
Има ли филм, който всяко дете задължително трябва да види преди да навърши основното си образование ;-)
Сигурно има, за мен е по-важно детето или младежът да има уважение към труда на хората преди него, да посреща с еднакъв респект филмите от нямото кино и филмите от... „Междузвездни войни“. Никога няма да забравя първия филм, който гледах в несъществуващото вече кино „Култура“ във Варна – филмът бе български „Хирурзи“ с режисьор Иванка Гръбчева. Винаги ще съм благодарна на майка ми д-р Марийка Райкова, че ме водеше на кино с такава любов и страст, сякаш тя играеше вътре във филма, светла й памет. Може би там някъде са се породили трепетът и копнежът ми по киното.
Елица Матеева е родена и живее във Варна. От октомври 1999 г. изучава театрознание в НАТФИЗ, а през 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър при проф. Пламен Марков. Дебютира на професионална сцена в Русенския театър с „Криза в Рая“ от Милена Фучеджиева. Спектакълът е отличен с награда за най-добър млад актьор - Весела Казакова на шуменските „Друмеви празници“. Носител е на наградата за театрална критика на името на Боян Пенев. Режисьор е на „Stereolove“. Автор е на книгата „OPEN“ и на монопиесата „От твоето тъмно, диво цвете“. Автор и режисьор е на спектакъла „Play/Back“, вдъхновен от Педро Алмодовар. Автор и модератор на кинолектории, провеждани в отдел "Изкуство" на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" – Варна и артистичен директор на форума "5 и 1|2 скандинавски визии за култура". Автор е на сборниците с критически текстове „Целият свят е… кино” и „Между театъра и киното”.