Кристина Стефанова: „Прекрасно емоционално приключение.“
„Фани и Александър“ е шведска историческа драма написана и режисирана от Ингмар Бергман. Филмът, първоначално създаден като минисериал от пет части и по-късно съкратен и пуснат в кината, носи на Бергман множество награди, от които четири „Оскар“-а и една статуетка „Сезар“. Действието се развива в началото на XX век и проследява животът на 2 деца – Александър и неговата сестричка Фани. След внезапната смърт на техния баща, майка им, Емили, се омъжва повторно за жестокия пастор Едвард, които започва да налага психически и физически тормоз върху децата.
Когато разбрах, че имам да гледам филм на Бергман, не останах възхитена и определено си го пуснах с лека досада и много предразсъдъци. Филмът му „Сарабанда“ от 2003, който гледах към края на миналата година, не ми беше оставил добро впечатление. Но още с началото на „Фани и Александър“ осъзнах, че това изживяване ще е много по-различно и ревютата, които четох в Интернет, ще се окажат точни за филма.
Впечатляващото в този филм беше вечно присъстващата идея за семейството и неговата значимост. Независимо дали сме на коледната софра със семейството на двете деца, в студената и отчуждена къща на пастора или дори в магазина на еврейския търговец, важността на родовите връзки се усеща. Най-голямо сравнение може да се направи между дома на семейство Екдал и този на Едвард. В първия час, зрителят е заобиколен от топлина и уют, от весела музика и пищни цветове. Любовта в семейството на двете деца успява да бъде предадена през екрана, техните взаимоотношения са трогващи. За голяма част от зрителите този начален час може да бъде скучен и безмислен, но аз го считам за изключително важен, тъй като той ни помага по-късно да противопоставим двете семейства и техните ценности.
От смъртта на бащата, историята поема по много по-тъмен и тежък път. Появата на пастора сякаш потушава цветовете, подтиска героите и зрителя. Безжизненият и ужасяващ дом на пастора и неговото студено и жестоко семейство са пълни антиподи на рода Екдал. Един от любимите ми мотиви в изкуството е използването на религията за прикриване и оправдаване на престъпления и считам, че Бергман е представил невероятно тази характеристика на героите. Гледайки най-емоционалната сцена от филма, аз не само треперех от гняв заради постъпките на чудовищния пастор, но и изпитвах скрито възхищение към режисьора, който е изградил толкова перфектен злодей.
Финалът на този филм е колкото изненадващ, толкова и задоволяващ. Проследили цялото приключение през очите на Александър, няма как да не бъдем щастливи от развръзката на тежките събития и даже да пуснем една или две сълзи.
„Фани и Александър“ е едно прекрасно емоционално приключение, което ще ви накара да се смеете, да настръхнете, да плачете и да се замислите за същността на семейството и какво значение има то, какъв е смисълът му за самите нас.“
Никола Йорданов: „Щастието не е даденост и винаги може да ти бъде отнето.“
“Фани и Александър” е историческа драма, в която режисьорът Ингмар Бергман вкарва биографични елементи от своето детство. Във филма се разказва за брат и сестра в началото на XX век. Децата водят щастлив живот, докато трагедия не преобръща живота им. След като майка им се жени повторно, те са принудени да живеят с техния пастрок Едвард – безкрупулен свещеник, държащ на своите архаични църковни методи за възпитание, които често биват насилнически. В своето желание да “помогне” на новото си семейство, той става все по-обсебващ и положението на двете деца и майката става все по-трудно и по-трудно.
През детските очи на Александър, ние можем да видим спокойствието и идилията, любовта към семейството и приятелите. Но през същите тези очи, ние виждаме и болезнените спомени на неговото отглеждане от един пуритански мъж, верен на Бог. Ние не наблюдаваме света от неутрална гледна точка. Ние го виждаме такъв, какъвто Александър го вижда. Такъв, където реалността и фантазията са едно, където човекът на Бог изглежда като пратеник на Дявола. Видения и призраци стават истина. Например, във филма, по време на репетицията на “Хамлет”, Александър наблюдава баща си, който играе ролята на призрака на Хамлет. След смъртта му, детето продължава да го вижда, този път под формата на истински призрак.
Християнските разбирания на новодошлото семейство и пастора също представляват конфликт. Първият час от филма се развива по време на Коледа. Обстановката в семейната къща е пъстра и весела. Но след като отиват в къщата на свещеника, виждат другата страна на християнството – стрикната, държаща на нормите повече, отколкото на ценностите.
Семейният конфликт е основна тема във филма. Поставя се ясен контраст между двете бащини фигури – облечения в бяло любвеобилен баща, и вечно носещият своята черна роба, стриктен пастрок. Александър отказва да приеме новия свят, в който се намира. След смъртта на баща си, той се облича в лъжи, които измисля, за да може да се скрие от мрачната реалност, в която се намира. Но тези лъжи пробуждат гнева на Едвард и зараждат сблъсък на характери. Единият, захвърлил човешките си нужди, за да вярва сляпо в своята идея за правилно. Другият, приел за правилно това, което носи спокойствие на душата му.
Със своите идеи за семейство, религия и реалност, „Фани и Александър“ показва, че щастието не е даденост и винаги може да ти бъде отнето. Заснет, изигран и режисиран прекрасно, след своя край, този филм може рязко да обърне нашите общоприети представи за живота.
