Директорът на фестивала Ралица Асенова споделя, че акцент тази година ще бъде темата за въвеждането на киното като предмет в училище – цел, за която тя и съмишлениците и от сдружение „Арте Урбана Колектив“ работят упорито, защото са убедени, че седмото изкуство е важно точно толкова, колкото обучението по математика и физика в съвременния свят. Затова форумът „Кино в училище“ е най-важната част от програмата. Той ще събере преподаватели, които използват киното като педагогически подход в работата си . Помага им платформата CinEd – европейска мрежа с колекция от филми и обучителни материали.
За 4 години над 5000 са учениците в България, които са гледали поне един европейски филм, а над 200 преподавателите, проявили интерес и тренирани да прилагат киното в своите часове и извънкласни дейности. Именно някои от тях ще събере форумът, за да обменят полезен опит и практика как киното дава възможност на всеки ученик, дори изоставащ от класическата учебна система, да интерпретира видяното на екрана, както и да изгражда инструментариум, чрез който да разбира и филтрира образите, с които се сблъсква от сутрин до вечер от телефона, таблета и телевизора. Един от най-запалените участници в програмата е Даниел Симеонов, преподавател по английски език в ОУ „Неофит Рилски“, село Дерманци. „Прожектирал съм филми на ученици, които имат затруднения с класическата учебна система. И на тези деца аз им пускам „Първият учебен ден“. Това за тях е съвсем нова естетика, но има момент на идентификация. Задавам им въпроси, които целят анализ и няма ученик, който да не може да интерпретира видяното и да не може да вземе участие. Дори и този, който не познава добре таблицата за умножение, дава собствен отговор на въпроса: „Защо главният герой пусна змията обратно в реката в края на филма?“. В същото време на аналитичен въпрос по друга дисциплина би казал „Не знам“. Продължва да ме изненадва това, че ученици, които се представят слабо в училище, могат да дадат толкова различни и адекватни отговори при анализа на филми, които сме гледали. Смелостта, тяхната активност, която се задейства с киното – това е най-изненадващото.
Пишем с децата писма до режисьора, до главния герой, правим алтернативен плакат, прогнозираме какво става след финала...Страшно им е интересно. Много е важно да се освободим от оценяването – да не репродуцираме в никакъв случай по време на заниманията с кино моделът „Аз ще ви дам определена задача и после ще ви кажа кой най-добре се е справил“. Свой опит и работещи модели ще споделят и други преподаватели, обучители, директори. Достъпът до фестивала е безплатен.