Вече пета година съществува бутиковият формат, посветен на скандинавското кино. Инициаторът на събитието продължава упорито да търси истинските партньори и потенциалните меценати, за да балансира добрата програма с външни участници. Уви, градът и хората му не проявяват любопитство към този род проблеми. Варненската публика е като разглезено дете, което предпочита шоколадови вафли пред богат на витамини плод. Зрителите искат, но забравят, че всяка осъществена идея е вид усилие, за което се плаща висока цена. Моята цена е материалното благополучие, но пък вярвам, че все още има смисъл, защото общуването с адекватната публика е истинско обогатяване.

Филмите на Ларс фон Триер са тръбата на Ерихон, с която един мечтател, превърнал се в ироничен циник, успя да преодолее крепостите на ума, за да ни въведе с трясък в хаоса от емоции, разкъсващи наследниците на Адам и Ева.

Реших да се гмурнем в суровия свят на Ларс фон Триер, провокирана от текст, който трябваше да напиша за едно списание. Докато гледах отново филмите на датския режисьор, имах чувството, че чук ме е ударил по главата. Тогава си казах, „нищо не трябва да се спестява на зрителите“, иначе съзнанието им ще е в перманентен сън. С Ларс сме родени през април, изданието на този малък, но ангажиран с важни послания формат – също. Тогава нека заедно да видим най-доброто от филмите на щурия датчанин!

И ако някой яде пуканки в салона, или пък, ако телефонът му звъни, то нека крикът, чукът , лопатата „проговорят“ в тъмното! 

Елица Матеева – артистичен директор на „5 и 1|2 скандинавски визии за култура” 

LarsvonTrierSet.jpg

30 март, 10:00

Отдел „Изкуство“ – РБ „Пенчо Славейков“

СКЪПА УЕНДИ

2005, 105 мин.

Режисьор: Томас Винтерберг

Сценарист: Ларс фон Триер

В ролите: Дансо Гордън, Бил Пулман, Нелсън Новела, Джейми Бел, Майкъл Ангарано, Крис Оуен, Томас Бо Ларсен.

Москва - Сребърен "Св. Георгий" за режисура - 2005.

Място на действието е причудливо стилизиран традиционен миньорски град. Дик е самотно момче, за което се грижи домашната прислужница - афроамериканката Кларабел. Дик се влюбва в пистолет и го кръщава Уенди. Присъединява се към тайно общество, наречено Дендитата, в което членовете носят смешни шапки, стрелят по мишени и гледат филми за раните, нанесени от куршумите върху човешката плът. Когато местният шериф Кръгсби поверява на Дик внука на Кларабел – Себастиан, бандата се разпада по неочакван начин.

skupa-wendy.jpg

31 март, 18:00

АНТИХРИСТ

Книжарница "Параграф 22"  

2009, 108 мин.

Режисьор: Ларс фон Триер

Сценарист: Ларс фон Триер

В ролите: Шарлот Генсбур, Уилям Дефо, Сторм Ачече Салстрьом

Кан 2009- за най-добра киноактриса (Шарлот Генсбур), Bodil - за най-добър датски филм, за най-добра кино актриса и за най-добър кино актьор - 2009. Европейска филмова награда за операторско майсторство - 2009 и др.

Антихрист“ (2009) е първият филм от неформално депресивната трилогия на Триер. Можем да определим този филм, а и събратята му от трилогията като арт-хорор, в който вместо обичайните средства за плашене се използват други, предизвикщи същия спектър на емоции, характерен за хорор -филмите. Ларс фон Триер посвещава „Антихрист“ на Андрей Тарковски. Дуетът Шарлот Генсбур и Уилям Дефо изиграват едни от най-трудните си роли, но пък са така съвършени в тях, че спокойно могат да влязат в учебниците по актьорско майсторство. След смъртта на своето дете, Той и Тя се опитват да съберат счупените парчета, да намерят път към себе си. Съпрузите се превръщат в чудовища. Нито Той, нито Тя са Антихристите, истинският Антихрист е съвременната душа, защото се самоизяжда от покварата и липсата на светлина в екзистенциалния й тунел.

xh0uqc0utjknrrv9aoap.jpg

1 април, 18:00

ЕВРОПА

TEREZA ART GALLERY

1991, 114 мин.

Режисьор: Ларс фон Триер

Сценарист: Ларс фон Триер и Нилс Вьорсел

В ролите: Жан – Марк Бар, Барбара Зукова, Удо Киер, Ларс фон Триер и др.

Специална награда на журито в Кан - 1991, Най-добър режисьор – Гент 1991, Голямата награда Ситджес – Каталуния -1991. Най-добър филм и оператор - Стокхолм - 1991. „Бронзов кон”, Bodil за най-добър датски филм, Робърт – за монтаж, визуални ефекти, за операторско майсторство, саунд - 1992.

„Европа“ (1991) е психоза! „Европа“ започва с релси и навлизане в тунел на предизвестена смърт. Един глас бавно, но с хладнокръвна убедителност диктува стъпките на Леополд Кеслер. „На десет“ Леополд и публиката се озовават в Германия през 1945 г., а след още няколко преброявания Леополд Кеслер ще премине през любов, омраза, предателство, лични терзания и ще умре, въпреки че достойно се бори за живота си. Зловеща е тази следвоенна Европа на Ларс фон Триер, тук победителите са агресори, а победените са марионетки, които участват в спектакъла „оцеляване“. Диагнозата е ясна: “Вие искате да се събудите и да се освободите от образа на Европа, но това е невъзможно!“ Европа не може да избяга от фалша на печалния си образ.

eur6.jpg

2 април, 18:00

ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ

TEREZA ART GALLERY

1996, 159 мин.

Режисьор: Ларс фон Триер

Сценарист: Ларс фон Триер

В ролите: Емили Уотсън, Стелан Скарсгорд, Жан-Марк Бар, Удо Киер, Катрин Картлидж и др.

Европейска филмова награда за най-добър филм и актриса-1996, Сезар – за най-добър чуждоезичен филм, Награда на филмовото критическо общество в Ню Йорк за най-добър филм и актриса, Бодил за най-добра актриса и за най-добра поддържаща актриса и за най-добър филм - 1997, Награда Робърт за най-добра актриса и най-добра поддържаща актриса -1997 и др.

Триер много добре е познавал творчеството на датчанина Карл Теодор Драйер, а един от любимите му филми е „Страстите на Жана д’Арк“ (1928). „Порейки вълните“ поставя началото на трибют, посветен на Орлеанската дева. Невероятното изпълнение на Емили Уотсън като крехката Бес Маккнил готова на всичко в името на любовта и изцелението на своя съпруг (Стелан Сгарсгард) предопределя и първата номинация за Оскар във филмографията на Ларс фон Триер. Малката религиозна общност, която редовно посещава местната църква не приема избора на Бес. За тях Ян и неговите приятели са шумни пройдохи, които са греховен свят. Но Бес обича своя Ян и го спасява, парализиран след трудова злополука. Тя умира, жертвайки телесната си чистота, но с любовта си почти като герой от „Пяната на дните“ успява да изцели Ян. Ян и приятелите му чуват небесните камбани, които предвещават, че Бес е приета от Бог, въпреки греховното й минало.

28350id_127_primary_w1600.jpg

4 април, 18:00

ТАНЦЬОРКА В МРАКА

TEREZA ART GALLERY

2000, 141 мин.

Режисьор: Ларс фон Триер

Сценарист: Ларс фон Триер

В ролите: Бьорк, Катрин Деньов, Дейвид Морз и др.

"Златен глобус" за най-добра драматична актриса - 2001, "Сезар" - 2001 за най-добър чуждоезичен филм. "Сателит" – 2001 за най-добър филм, най-добра актриса и най-добра поддържаща актриса. Bodil – за най-добър датски филм- 2001, "Робърт" - за най-добър филм, за най-добра актриса в поддържаща роля, за най-добра режисура, операторско майсторство, грим и костюми – 2001.

Селма (Бьорк) от „Танцьорка в мрака“ обича мюзикълите, защото там всички са щастливи и никой не умира. Но пък в музикалния „Танцьорка в мрака“ (2000) Селма умира, защото нормалните я осъждат на смърт чрез обесване. Селма е виждала всичко, но тя не отдава значение на сетивността, защото скоро ще загуби зрението си. Спестява пари за операция на малкия си син. Съседът Бил посяга на най-свидното - спестяванията й, за да спаси уютния си сламен свят от разпад. Тогава Селма е принудена да се бори за своята последна надежда, но Бил умира, а тя е обвинена за убийството му. Приятелката й Кати (Катрин Деньов) се опитва да ангажира най-добрата адвокатска защита и да отмени изпълнението на смъртната й присъда, но Селма избира живота на своя син. Въпреки наградите, взаимоотношенията между Триер и Бьорк са откровено ужасни. Бьорк го обвинява в психически тормоз и сексуално посегателство. С този скандал се поставя началото на веригата от интересни обществени изяви, заради които имиджовото позициониране на Триер страда от всеобщо порицание.

image-w1280.jpg

Вход свободен. Всеки, който иска може на място да направи дарение като по този начин ще подпомогне организацията на следващото издание.