Филмите на Ларс фон Триер са тръбата на Ерихон, с която един мечтател, превърнал се в ироничен циник, успя да преодолее крепостите на ума, за да ни въведе с трясък в хаоса от емоции, разкъсващи наследниците на Адам и Ева.
Реших да се гмурнем в суровия свят на Ларс фон Триер, провокирана от текст, който трябваше да напиша за едно списание. Докато гледах отново филмите на датския режисьор, имах чувството, че чук ме е ударил по главата. Тогава си казах, „нищо не трябва да се спестява на зрителите“, иначе съзнанието им ще е в перманентен сън. С Ларс сме родени през април, изданието на този малък, но ангажиран с важни послания формат – също. Тогава нека заедно да видим най-доброто от филмите на щурия датчанин!
И ако някой яде пуканки в салона, или пък, ако телефонът му звъни, то нека крикът, чукът , лопатата „проговорят“ в тъмното!
Елица Матеева – артистичен директор на „5 и 1|2 скандинавски визии за култура”
30 март, 10:00
Отдел „Изкуство“ – РБ „Пенчо Славейков“
СКЪПА УЕНДИ
2005, 105 мин.
Режисьор: Томас Винтерберг
Сценарист: Ларс фон Триер
В ролите: Дансо Гордън, Бил Пулман, Нелсън Новела, Джейми Бел, Майкъл Ангарано, Крис Оуен, Томас Бо Ларсен.
Москва - Сребърен "Св. Георгий" за режисура - 2005.
Място на действието е причудливо стилизиран традиционен миньорски град. Дик е самотно момче, за което се грижи домашната прислужница - афроамериканката Кларабел. Дик се влюбва в пистолет и го кръщава Уенди. Присъединява се към тайно общество, наречено Дендитата, в което членовете носят смешни шапки, стрелят по мишени и гледат филми за раните, нанесени от куршумите върху човешката плът. Когато местният шериф Кръгсби поверява на Дик внука на Кларабел – Себастиан, бандата се разпада по неочакван начин.
31 март, 18:00
АНТИХРИСТ
Книжарница "Параграф 22"
2009, 108 мин.
Режисьор: Ларс фон Триер
Сценарист: Ларс фон Триер
В ролите: Шарлот Генсбур, Уилям Дефо, Сторм Ачече Салстрьом
Кан 2009- за най-добра киноактриса (Шарлот Генсбур), Bodil - за най-добър датски филм, за най-добра кино актриса и за най-добър кино актьор - 2009. Европейска филмова награда за операторско майсторство - 2009 и др.
Антихрист“ (2009) е първият филм от неформално депресивната трилогия на Триер. Можем да определим този филм, а и събратята му от трилогията като арт-хорор, в който вместо обичайните средства за плашене се използват други, предизвикщи същия спектър на емоции, характерен за хорор -филмите. Ларс фон Триер посвещава „Антихрист“ на Андрей Тарковски. Дуетът Шарлот Генсбур и Уилям Дефо изиграват едни от най-трудните си роли, но пък са така съвършени в тях, че спокойно могат да влязат в учебниците по актьорско майсторство. След смъртта на своето дете, Той и Тя се опитват да съберат счупените парчета, да намерят път към себе си. Съпрузите се превръщат в чудовища. Нито Той, нито Тя са Антихристите, истинският Антихрист е съвременната душа, защото се самоизяжда от покварата и липсата на светлина в екзистенциалния й тунел.
1 април, 18:00
ЕВРОПА
TEREZA ART GALLERY
1991, 114 мин.
Режисьор: Ларс фон Триер
Сценарист: Ларс фон Триер и Нилс Вьорсел
В ролите: Жан – Марк Бар, Барбара Зукова, Удо Киер, Ларс фон Триер и др.
Специална награда на журито в Кан - 1991, Най-добър режисьор – Гент 1991, Голямата награда Ситджес – Каталуния -1991. Най-добър филм и оператор - Стокхолм - 1991. „Бронзов кон”, Bodil за най-добър датски филм, Робърт – за монтаж, визуални ефекти, за операторско майсторство, саунд - 1992.
„Европа“ (1991) е психоза! „Европа“ започва с релси и навлизане в тунел на предизвестена смърт. Един глас бавно, но с хладнокръвна убедителност диктува стъпките на Леополд Кеслер. „На десет“ Леополд и публиката се озовават в Германия през 1945 г., а след още няколко преброявания Леополд Кеслер ще премине през любов, омраза, предателство, лични терзания и ще умре, въпреки че достойно се бори за живота си. Зловеща е тази следвоенна Европа на Ларс фон Триер, тук победителите са агресори, а победените са марионетки, които участват в спектакъла „оцеляване“. Диагнозата е ясна: “Вие искате да се събудите и да се освободите от образа на Европа, но това е невъзможно!“ Европа не може да избяга от фалша на печалния си образ.
2 април, 18:00
ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ
TEREZA ART GALLERY
1996, 159 мин.
Режисьор: Ларс фон Триер
Сценарист: Ларс фон Триер
В ролите: Емили Уотсън, Стелан Скарсгорд, Жан-Марк Бар, Удо Киер, Катрин Картлидж и др.
Европейска филмова награда за най-добър филм и актриса-1996, Сезар – за най-добър чуждоезичен филм, Награда на филмовото критическо общество в Ню Йорк за най-добър филм и актриса, Бодил за най-добра актриса и за най-добра поддържаща актриса и за най-добър филм - 1997, Награда Робърт за най-добра актриса и най-добра поддържаща актриса -1997 и др.
Триер много добре е познавал творчеството на датчанина Карл Теодор Драйер, а един от любимите му филми е „Страстите на Жана д’Арк“ (1928). „Порейки вълните“ поставя началото на трибют, посветен на Орлеанската дева. Невероятното изпълнение на Емили Уотсън като крехката Бес Маккнил готова на всичко в името на любовта и изцелението на своя съпруг (Стелан Сгарсгард) предопределя и първата номинация за Оскар във филмографията на Ларс фон Триер. Малката религиозна общност, която редовно посещава местната църква не приема избора на Бес. За тях Ян и неговите приятели са шумни пройдохи, които са греховен свят. Но Бес обича своя Ян и го спасява, парализиран след трудова злополука. Тя умира, жертвайки телесната си чистота, но с любовта си почти като герой от „Пяната на дните“ успява да изцели Ян. Ян и приятелите му чуват небесните камбани, които предвещават, че Бес е приета от Бог, въпреки греховното й минало.
4 април, 18:00
ТАНЦЬОРКА В МРАКА
TEREZA ART GALLERY
2000, 141 мин.
Режисьор: Ларс фон Триер
Сценарист: Ларс фон Триер
В ролите: Бьорк, Катрин Деньов, Дейвид Морз и др.
"Златен глобус" за най-добра драматична актриса - 2001, "Сезар" - 2001 за най-добър чуждоезичен филм. "Сателит" – 2001 за най-добър филм, най-добра актриса и най-добра поддържаща актриса. Bodil – за най-добър датски филм- 2001, "Робърт" - за най-добър филм, за най-добра актриса в поддържаща роля, за най-добра режисура, операторско майсторство, грим и костюми – 2001.
Селма (Бьорк) от „Танцьорка в мрака“ обича мюзикълите, защото там всички са щастливи и никой не умира. Но пък в музикалния „Танцьорка в мрака“ (2000) Селма умира, защото нормалните я осъждат на смърт чрез обесване. Селма е виждала всичко, но тя не отдава значение на сетивността, защото скоро ще загуби зрението си. Спестява пари за операция на малкия си син. Съседът Бил посяга на най-свидното - спестяванията й, за да спаси уютния си сламен свят от разпад. Тогава Селма е принудена да се бори за своята последна надежда, но Бил умира, а тя е обвинена за убийството му. Приятелката й Кати (Катрин Деньов) се опитва да ангажира най-добрата адвокатска защита и да отмени изпълнението на смъртната й присъда, но Селма избира живота на своя син. Въпреки наградите, взаимоотношенията между Триер и Бьорк са откровено ужасни. Бьорк го обвинява в психически тормоз и сексуално посегателство. С този скандал се поставя началото на веригата от интересни обществени изяви, заради които имиджовото позициониране на Триер страда от всеобщо порицание.
Вход свободен. Всеки, който иска може на място да направи дарение като по този начин ще подпомогне организацията на следващото издание.