Но най-хубавото в този филм на Павел Веснаков е, че все пак надежда има, а докато има надежда, го има и Човекът! Преди своя пълнометражен дебют, Веснаков ни провокираше с маргиналността като обичаен статус на живеене в честните си късометражни творби. Нещо, събитие, ситуация в тях, нечие присъствие ни подтикваше да се почувстваме аутсайдери и тази диагноза не бе въпрос на локация, дали живееш в краен квартал или в центъра на София, вече няма никакво значение, когато чувството ти за принадлежност към мястото е убито. След „Уроци по немски“ съм напълно сигурна, че несъвместимостта ми с мястото, не е само мой личен проблем, личен каприз или опит да оригиналнича на тема, че отдавна нещо в мястото, в пространството ни е деградирало, но за това сме виновни само ние, защото забравихме да бъдем хора! А хората са същества, които грешат, но прощават слабостите си и искат да обичат, да чувстват близост по между си, да се докосват. Ние не се докосваме, забранено ни е в условията на тотален духовен локдаун. Но аз съм уверена, че все пак бъдеще има за Човека и ето защо с огромно вълнение ви предлагам, да споделим заедно първата рецензия на Георги Димитров от кино школа „Братя Люмиер“- Общински детски комплекс – Варна, ученик в МГ "Д-р Петър Берон" – Варна.
Елица Матеева-художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс – Варна.
„Уроци по немски“ е пропит от реалността филм. Той показва нешлифования образ на София, а не онази София от мечтите ни.
Германия е приета като символ на идеалния свят. Тя е „Обетованата земя“, която носи надежда, сигурност и спокойствие.
Главният герой не е просто загубена и лесно избухлива душа. Той е образ на типичния българин, оформен от обстоятелствата в които живее. Никола бива силно повлиян от суровите си родители, които не могат да се разбират един с друг. Те от друга страна биват повлияни от бедността и духовното опустошение на София, образувайки безкраен цикъл на агония и мъка.
Основна тема е започването отначало. Никола чувства, че със заминаването за Германия бяга от проблемите си. Кой ще се грижи за майка му?
Филмът изразява много морални проблеми, изглеждащи невъзможни. В последните дни преди заминаването Никола се оказва в множество неприятни ситуации.
Сцената с лаенето на кучето в колата показва иронията на неговото положение.
Същите хора, на които им е писнало да гледат Никола като поредния уличен побойник сега го дърпат назад. Само добри или само зли се раждаме? Можем ли да се променим?
Още с началото филма загатва, че няма да е приятна история… Двама работници си разказват за самоубийството на техен приятел.
Дните от седмицата, които се повтарят в колата отново и отново, само носят притеснение у Никола. С всяко следващо повторение чуждата реч носи отчаяние и той губи още повече желание да замине за Германия.
Никола не е изключение, той е продукт на социалните условия, в които се намира. Панелните блокове са „развъдници“ на омраза и безнадежност.
Павел Веснаков не прави кино за наслада и временна тръпка, а за промяна. Показва ти това, което не искаш да приемеш, че съществува и не търси комерсиалност във филмите си. Неговата амбиция е да се чуе яростният рев срещу състоянието на родината ни, а апелът за помощ е за спасението и. Няма как човек заобиколен от негативност да не „чуе“ и долови това.
Може този филм няма да реши проблема, но ще е като крайъгълен камък за пътя на бъдещето население.
Актьорската игра е внушителна!
Целият филм е сниман само с една камера. Кадрите внасят чувството за движение и автентичност. Вкарват те в случката, провокират неочаквани емоции, вместо всичко да бъде представено отдалече обективно.
Локациите са индустриализираните части на България, които не иска да видиш. Те изиграват важна роля в изграждането на атмосферата на филма.
Режисьорът Павел Веснаков, идващ от далечен квартал на София, показва чувствата и влиянието, което оказва такова място.
Голяма част от филма се случва през вечерта. Навярно метафора на трудностите по пътя ни към израстването и осъзнаването, че дървото без корен бавно умира.
Всеки ден по-близо до мечтаната реалност, всеки ден-все по-объркани и в духовна нищета!