„След Янг“ е нежен, тих филм за спомена-сънуване. Тук Колин Фарел е неузнаваем в крехкостта и деликатността на героя Джейк. Историята е семпла-андроидът, който се грижи за малката Мика внезапно се бъгва и Джейк търси начин да ремонтира Янг, защото Мика е тъжна, самотна, а покрай отсъствието на Янг, Джейк и съпругата му Кира осъзнават, че вече няма кой да изпълва пустотата в семейството им-отдавна връзката им е прекършена.
„След Янг“ е внимателно вглеждане в малките неща, в детайлите на живота. Той непременно оставя следа в съзнанието на зрителя, ако разбира се последният има готовност да потъне в негата по липсващата красота. Между „След Янг“ и магическият реализъм на „Мемория“ с Тилда Суинтън има взаимност и единение: и двата филма отразяват спомена като възможност да се завърнем към себе си чрез отключване на паметта. Според мен начините към това упражнение нямат значение: дали ще докосваш камък и ще спреш дишането си, докато лежиш върху тревата или ще зададеш команда на сървъра за контрол на архива от спомени-важното е да запълним празнината и да дишаме.
Предчувствах, че „След Янг“ ще провокира един от учениците ми към споделяне, защото филмът е ярко постижение като философия за света, като визуален разказ и актьорска игра. На вашето внимание предлагам размислите на Георги Димитров от кино школа „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс - Варна. В допълнение ще откроя и следното обстоятелство: „След Янг“ бе сред селектираните заглавия на „Особен поглед“ в Кан през 2021, в групата попадаха исландският „Агнец“ , норвежкият „Невинните“, победителят „Да разтвориш юмруците“ на Кира Коваленко, българският „Жените наистина плача“. За съжаление при съпоставка с всички тези чужди заглавия, които си поставих за цел да намеря и видя, българското предложение наподобява малко дете, което си е изгубило ключа за дома.
Елица Матеева-художествен ръководител на кино школа „Братя Люмиер“
„След Йанг“ е филм, който се опитва да проникне до нас подсъзнателно с всичките малки моменти в едно семейство, което се откроява с пъстрота на етническо присъствие. На пръв поглед почти нищо не се случва. Ако спреш на случаен кадър, първо ще откроиш красотата на самата композиция и след това тишината и деликатността във всяко движение. Много филми се опитват да достигнат това ниво на интимност със зрителите си, но се провалят и правят седенето във филмовата зала като едно голямо мъчение. „След Йанг“ те оставя замислен по най–топлия начин – като те кара да отразиш това, което имаш и да го опазиш от външния свят.
Действието се развива някъде в бъдещето, в свят на клонинги деца и отчужденост. Клонингите са станали повече хора, а хората – клонинги. Идеалът за дома и опазването му стои на първо място. Големите модерни къщи са се превърнали в крепости, бранещи се една от друга. Филмът разглежда моралния въпрос на 22 век – каква е дефиницията за човек? Ако нова раса, също с толкова разум като един човек, се появи на земята – заслужава ли да бъде уважавана също толкова, колкото нас? Какво прави нормално да сложиш тялото на нечие животно, нечий клонинг в музей, а това на човек – недопустимо?
Филмът поставя много теми, обръщайки се към необятността на света и нашата амбиция за разкриването на всяка негова мистерия. Бащата на семейството, Джейк, се бори да открие сервиз, който може да оправи неочакваната повреда в Янг. Постепенно открива незаменимостта му, по подобие на всяко живо същество. Той е най–ценният човек за дъщерята на Джейк и Кира и те осъзнават това. Като осиновено дете, Мика, е с китайски произход, за разликата от нейните родители, и Янг е единствената и обща връзка с родното. Затова опазването му се превръща като опит за съхранение на идентичността на Мика. Тя е още малка, за да открие логика в действията си и да разбере сложността на проблема.
Препоръчвам този филм на всички фенове на научната фантастика и на всички ценители на киното!
Георги Димитров - 10 клас