Илия Михайлов: „Нашата среща представлява една истинска и дълга колаборация в продължение на 12 години. Това е изключително скъп и труден проект за осъществяване. Филмът е от 1924 г., снабден със субтитри. Преди десет години с лидера на френското джаз трио Франсоа Рюлан направихме този кино концерт. Триото се състои от пиано, саксофон и контрабас. С народините певици от „Големите български гласове“, които са 15 работя вече около 19 години. Обиколихме света и се радвам, че именно този проект ще се покаже в България, защото постоянно ни питат кога ще гостуваме на родна сцена. Ситуацията е такава, че това е труден за реализация концерт, който изисква повече партньори, в случая освен нашето сдружение по реализацията му се включи „Киномания“, Френският институт в качеството на партньори. Преди десет години един фестивал в Италия - Аоста ни поканиха да направим концерт върху този филм. Казах си,че това е много странно, работим върху ням филм с почти сто годишна история, хората вече не го помнят. Но като изгледох филма по време на репетиция, всички сюжети ни развълнуваха. Установи се, че за това време нищо не се е променило около човешките страсти, освен техниката. Човек си остава абсолютно същият и няма никаква разлика дали филмът се развива в Париж или на другия край на света. Тук има изоставено дете, което бива осиновено, има любов между млади, има злодей, който им пречи. Но това се случва и днес в нашите отношения. Фестивалът ни покани, за да се даде втори живот на този филм чрез музиката. Аз познавам Франсоа като водещ съвремен джазмен, който пък познава българската фолклорна музика от дете и той много се зарадва да работим заедно. Радвам се, че след десет години показваме филма и концерта в България.
Франсоа Рюлан: „Моите музиканти са представители на европейския джаз, който се различава от отвъдокеанския. Познаваме американските стандарти, можем да ги свирим, джазът носи голяма свобода и ние решаваме как да измисляме музиката, как да я интерпретираме. Ние сами сме си учители в джаза и научаваме нещата, които харесваме. Европейската култура е друга и това си личи в джаза. Аз слушам африканска музика, интересувам се от източната музика. Европейският джаз от 60-те и 80-те години на 20 век има свои собствени качества, които се отличават от американския джаз. Имам компилация от „Мистерията на българските гласове“, която излезе при нас в края на 70-те и тя ме бе впечатлила, също така съм впечатлен и от музиката на пигмеите, от унгарския джаз. Всичко това ни е оказало влияние. Българските гласове са част от световната енциклопедия и приятелите ми музиканти мечтаят да са на мое място, за да направят подобен проект. За нашия екип тази среща е нещо митично. Никой не е правил преди нас подобен опит да съчетаем европейски джаз, нямо кино и български фолклор. Всичко ни интересува и вълнува в тази посока. Българската традиция идва от векове, това, което са направили българските аранжьори от 70-те години на миналия век и богатството на българските ритми ме интересува и вълнува. Мелодичната тъкан носи изключителен емоционален заряд. Този филм не е най-изявеният шедьовър на нямото кино, но третира история, която е универсална. Филмът акомпанира музиката, а ние бяхме тръгнали от обратното-музиката да акомпанира филма. Образът акомпанира музиката и той ни позволява да стигнем до собствен ритъм. Спектакълът е в три части-бавна, силна - нажежаваща част и финал, който е по-спокоен. Музиката на българските гласове е много интензивна, използваме българския хор в най-драматичните моменти на филма. Аз композирах различни мелодии, които да допълнят картината, нейните различни моменти. Имахме страшно много работа и с хора и музикантите създадохме партитурата за 6 дни. Това се случи в Италия. Трудно е да се смеси джаз с фолклор. Не винаги комбинацията е сполучлива. Дадохме си достатъчно време да разберем логиката на българските гласове.“
Десет френски нови филми, създадени през 2016 и 2017 ще се покажат във Варна като специално за премиерата на „Прекратяване на огъня“ филм с Ромен Дюрис в главната роля във Варна пристига режисьорът Еманюел Курикол, който ще се срещне с публиката след филма на 18 ноември във Фестивален и конгресен център. За съжаление „Безкрайната градина“ – дебютният филм на варненеца Галин Стоев няма да бъде показан във Варна. От страна на Фестивален и конгресен център не дадоха задоволително обяснение за отсъствието на филма от програмата на варненската „Киномания“.