За да открие мястото си в модерния свят един артист трябва първо да си отговори на въпроса: „Какъв е смисълът на изкуството?” Даниел среща много персонажи, които имат различни мнения по темата - за актьорската трупа, която той събира, изкуството е безусловно благодеяние, просвещаващо публиката. Свещеникът, поставил задачата за модерна интерпретация на стар драматургичен текст бива отблъснат от новата версия и вярва, че изкуството трябва да е разбираемо и да носи утеха на зрителите. Даниел обсъжда своята кариера с импресарио и се сблъсква с популярната гледна точка - изкуството е само инструмент, предлагащ слава, а забавлението е негова добавена стойност.
Когато Даниел се възстановява от дългата и изтощителна постановка, няколко зрители го обкръжават с въпроси. Те не разбират, не тълкуват спектакъла с онази енергия и смисъл, вложени от екипа.
В интервю Денис Аркан казва: „Видях актьори в посредствена продукция, която получи бурни аплодисменти от туристи. Реших, че трябва да направя филм за това”. Изкуство ли е, ако целта му е само да задоволи публиката, вместо да възбуди размисъл и емоции? Даниел се чувства погнусен от обстановката и след един агресивен сблъсък, когато приятелката му е принудена да позира гола, за да защити ролята си в реклама, се среща със съдебен психолог. Тя му задава следния въпрос: „Съжаляваш ли, че си роден тук, а не в град като Лос Анджелис, където щеше да си част от Холивуд?” Днес всички сме обвързани със социални мрежи и често виждаме малки проблясъци от нечий чужд живот и винаги ще се чудим какво би било, ако бяхме родени на някое друго място или имахме друг занаят. Да промени сценария означава да се откаже от своите принципи - неговият духовен труд ще се превърне в битов.
В филма има дълги епизоди с откъси от спектакъла на Даниел – той дава свое тълкуване на живота на Исус Христос. Чрез епизодите се коментира вътрешното състояние на Даниел и как постепенно ролята на Исус се превръща в негова втора реалност. Ролята му като син на Бог не е случайна. Животът му е рефлексия на делото на Исус. Словото на Исус остава неразбрано, а той е предаден от своите. Актьорската трупа, наподобява апостолите. Всеки персонаж има аналогичен от Библията прототип и върху него се изгражда алегорията на филма. Даниел обаче не е светец и няма да му бъде даден втори шанс. Неговите драстични действия не достигат желания финал и често му създават по-големи проблеми.
На въпроса: дали съжалява, че не е роден в Холивуд, Даниел отговаря: „Можеше да съм роден и в Буркина Фасо”. С това той се опитва да каже, че независимо в какво положение си, е по-добре да се възползваш от обстоятелствата, приемайки ги каквито са, отколкото да се бунтуваш срещу съдбата. Затова и финалът е положителен, въпреки трагедията в него: режисьорът умира, но по подобие на Исус спасява много болни – органите му се даряват на различни пациенти – жена проглежда, мъж получава ново сърце и пр.
Интересен акцент във филма е използването на българска народна песен: „Притури се планината“ в изпълнение на Стефка Съботинова. След като чува песента на Стефка Съботинова, швейцарският продуцент Марсел Селие решава да издаде албум с български народни песни. През 1975 г. издава албума „Мистерията на българските гласове“, в който е включена „Притури се планината“ в модерен аранжимент на Жаки Анона. Издаването на албума носи на песента и на Стефка Съботинова световна слава. В „Исус от Монреал“ за първи път се чува омайният глас на певицата, а по-късно ще последват още няколко международни кино продукции, които интегрират народната песен към лентите си.
Сцената, в която се чува композицията е ключова за вярата – библейският мотив за вярата и силата, която идва след нея - ходенето по вода не е чудо, с подобна вяра, Лазар се пробужда от света на мъртвите – в тези моменти на доказателство, че вярата стои над всичко като допълнение, а не като илюстрация се чува текстът на българската народна песен, чийто замисъл е в това, че любовта на родителя към своите деца е, докато трае светът, т.е. в контекста на филма, трактовката е: Бог обича завинаги чедата си.
„Исус от Монреал“ е един от най-искрените коментари за стойностите в съвремието ни - за съжаление днес доминира материята пред духа. И все пак в изкуството като проява на мъдростта на Бог, отразена чрез творческия процес на артиста има смисъл, защото изкуството по подобие на Исус назовава истината за света.
Георги Димитров, XII клас, киношкола „Братя Люмиер“, ОДК – Варна