Съвременното ни кино има нужда от игрални филми, в които музиката обединява. Аз съм от поколението, което слушаше „Нова генерация“, Милена Славова, продължавам да ходя на концерти на „Ревю“ и знам, че „Шарената сянка“ не е песен, която ти нашепва сладки сънища. Тя е за будните духом.
След предпремиерата на филма на режисьора Виктор Божинов „Голата истина за група „Жигули“ във Варна си зададох въпроса колко са българските филми, в които се разказва за мечтите на музикантите в група и май след „Оркестър без име“ нищо не ми се откроява в съзнанието. Преди две години на София филм фест имахме възможност да видим филма „Лято“ за легендарните руски групи „Кино“ и „Зоопарк“, но този филм предизвика интерес само за фенове и хора, за които музиката е форма на отношение към света.
„Голата истина за група Жигули“ притежава качеството да развълнува всеки зрител, защото е уловил нещо много важно – как мечтите могат да се превърнат в реалност ВЪПРЕКИ. Въпреки времето, въпреки посредствеността, въпреки диктата на парите, въпреки хаоса на битието.
Група „Жигули“ е рок банда от 80-те, разпаднала се заради вътрешни разногласия и несъвместимост на характерите. Всеки от членовете на „Жигули“ в наши дни се занимава предимно с оцеляване, ако не броим лидерът й Фори, за който музикалният бизнес продължава в сферата на… чалгата-пише песни за славни певици от този бранш. Богат юбиляр си поръчва концерт на групата за 100 хиляди лева и Фори има нелеката задача да събере бандата. Всеки със своята съдба и темперамент преодолява его-то си, за да изживее онази стихия, която е присъща на младостта и мечтите.
„Голата истина за група „Жигули“ има всички шансове да се превърне в любимо преживяване на българската публика, защото тя може да се идентифицира с проблемите на героите, независимо от спецификата на историята. Ние също сме били млади, също сме имали идеали, някои от нас продължават в тази посока, а в настоящето може би сме уморени от себе си, уморени от прекършванията и счупванията. Но имаме право на избор и също като героите от група „Жигули“ можем да направим онази крачка, за да почувстваме, че все още сме живи. С усилие, вяра и любов мечтите и свободата са реалност.
Добър диалог, прекрасни актьори и музика, филм с ритъм, който поддържа вниманието във всеки епизод, всички компоненти на „Голата истина за група „Жигули“ са в хармоничен синтез, така че да има общуване с публиката. Михаил Билалов, Ирини Жамбонас, Филип Аврамов, Лилия Маравиля, Димитър Рачков, Герасим Георгиев-Геро, Август Попов, Параскева Джукелова, Мая Бежанска играят с лекота, а музиката във филма-там е разковничето-прекрасни песни, които носят в себе си бунт, енергия, сила.
Дали филмът е комедия, дали е мейнстрийм, дали е комерсиален продукт? За мен в този случай няма никакво значение, защото той съчетава в себе си всичко, което ти е нужно, за да се почувстваш по-силен след финалните надписи. И наистина е така, защото варненци имаха първи се насладиха на „Голата истина за група „Жигули“-те аплодираха екипа, останаха и след прожекцията, за да се докоснат до актьорите, да си вземат автограф на специално раздадени за целта флайери, да поздравят всички за незабравимата емоция.
И ако се запиташ каква е голата истина – отговорът се крие в един рефрен, че това не е краят, щом сме живи – всичко предстои, когато рокът е завинаги!