Тъй като най-младите почитатели на седмото изкуство, едва ли познават в дълбочина творческите изяви на Том Ханкс под диригентската палка на Земекис, би било добре да видят играта му във „Форест Гъмп“,„Корабокрушенецът“ и „Полярен експрес“. Това не е първата среща на Том Ханкс с четириног домашен любимец. Всички обичаме филмите с кучета, а Том Ханкс като полицай-следовател пред 1989 г. си партнира с огромния Хуч в „Търнър и Хуч“. Филмът „Финч“ е като моноспектакъл за Том Ханкс, защото актьорът няма диалози с реални актьори. Тук той е принуден да развива освен своите реакции и възможните реакции на невидими колеги, така предизвикателството се удвоява, а разгръщането на една обикновена сцена, в която Финч пие кафе или разлиства книга се превръща в изящно соло. По посока на своя персонаж, Ханкс трябва да изгради качествата на герой, който има трудната задача: да оцелее въпреки, с всички средства. По време на Пандемията филмът придобива особено предчувствие за бъдещето ни, предлага своя аскетична идея за това от какво имаме нужда в тези трудни дни. Зададох няколко въпроса на деца, които правят своите първи стъпки в усвояването на детайлите за света на киното от кино школа „Братя Люмиер“, свързани с филма „Финч“. Попитах ги: С какво филмът „Финч“ се отличава от други с подобна пост-апокалиптична тематика и как те възприемат приятелството между хората-роботите и животните-като алтернатива на съвременното общуване или като необходимост?“
Елица Матеева – художествен ръководител киношкола „Братя Люмиер“- Общински детски комплекс-Варна.
„Това не е първият филм за пocт-aпoĸaлиптичeн cвят, който съм гледал, но в този не видях страх и отчаяние в героя. Филмът разказва за учен, който е оцелял, след като озоновият слой е изчезнал. Той се е научил да преживява в опустошената земя сам с кучето, което случайно е спасил и е обикнал. Знаейки, че е болен и не му остава много време, тoй cъздaва poбoт - Джеф, ĸoйтo cлeд cмъpттa му ще продължи да се грижи за любимото му куче. Toй ce oпитвa дa нayчи твopeниeтo дa бъдe "чoвeĸ", a дoмaшният любимeц- дa пpиeмe нoвия cи cтoпaнин. Джеф е много комичен персонаж. Напомня ми на малко дете, което опознава света. Заедно тримата тръгват на последно пътешествие из страната, в което Финч иска да покаже на Джеф радостта от живота и да сближи робота с кучето. Финч умира, но пътуването на двамата останали продължава. Въпреки тъжния си край, филмът остави в мен светло усещане. Той поставя теми като тази за безусловната обич между хората и животните, за всеотдайността, за грижовността, за бъдещето на човечеството и света.“
Калоян Панов, 8 клас
„На мен много ми хареса филма. Определено не е от най-оригиналните апокалиптични филми, но владее чувствата на зрителя. В интернет гледах ревюта за филма и някои казваха, че е доста бавен и скучен, но според мен това, че е по-бавен, дава достатъчно време на зрителите да „обработят“ емоциите си, защото един от акцентите е взаимоотношението между човека, роботите и животните. Направи ми впечатление как Финч отначало беше доста недоверчив към своето творение Джеф, защото роботът беше неопитен, но с натрупване на познания за света, Джеф започва да се грижи за останалите. Кучето „Добра година“ нямаше доверие на дърдоркото Джеф, но по-късно машината и животното се опознават и стават приятели. Дали е възможно да настъпи хармония между изкуствения интелект и живата материя? Вероятно, ако постъпките ни са програмирали тези отношения, засега обаче изкуственият интелект е повече зловреден за живота на Земята.“
Наталия Ангелова, 11 клас
