Признавам си, че отдавна не съм се забавлявала така, докато гледам филм, в който няма никакви ефекти, освен персонажи, които говорят за изкуство. Разбира се, интелектуалец номер едно в тази посока е Уди Алън, но когато става дума за европейско кино-французите владеят до съвършенство дискурса. Само във френски филм, действащите лица могат с безподобна лекота да се разделят с партньорите си сякаш са употребено пакетче захар и същевременно тази обременяваща въздуха ситуация да изглежда ефирно и меко като мeнует. Ето защо препоръчвам филма на режисьора Оливие Асаяс „Двойствен живот“, с който ще се открие официално МФФ „Любовта е лудост“ 2019 във Варна на 23 август. Обикновено официалните откривания и закривания във Варна преминават под знака на хипер касово заглавие, но този път организаторите са решили да ни заинтригуват със симпатична философско-мелодраматична забава за света на изкуството, разказана палаво, добронамерено и искрено.
През 2016 г. Асаяс засне „Личен купувач“- мистериозна история, в която призрачно ехо от миналото преследваше вдъхновяващата Кристен Стюарт. През 2018 г. за първи път на фестивала във Венеция Асаяс показа историята на неудачника писател Леонард, който публикува без особен успех романи, основаващи се на досадните му еротични интрижки. Докато той се изживява като многострадална Геновева, целият свят около него се опитва да вникне в механизмите на медийния свят, чийто новости постепенно съсипват уюта на утопията му за изкуството. Ален (Гийом Кане) е издателят на Леонард (Венсан Макен), съпругата му Селена (Жулиет Бинош)-гравитираща между касови телевизионни сериали и театралната сцена са хората, които окуражават Леонард да продължи, въпреки, че осъзнават неговата перманентна скучноватост в писането. Съпругата на Леонард - Валери също е наясно с литературния потенциал на съпруга си, но никога не му противоречи, заради крехкостта на писателската природа.
„Двойствен живот“ е приятен, лековат на първи прочит филм. Сякаш Асаяс е решил да се пошегува с живота, със сериозните делнични дилеми и ни потапя в нарцистичната харизма, която притежават артистите. В света на цифровизацията първата жертва се пада на книгите. Дали ще си купите четиво на Нора Робъртс за 3,99 евро или пък роман на Уелбек, който струва тройно по-скъпо изборът е ваш. Дали ще предпочетете да разлиствате страниците на една книга и да вдишвате от дъхавостта на новата хартия вместо да примигвате над електронното тяло на таблетната книга, изборът също е ваш. Първоначалното наименование на последния филм на Асаяс е „Електронна книга“, но струва ми се, че след като изгледате целия филм с търпението на интелектуалци, ще достигнете до извода, че всеки от нас, всяко нещо, всеки резултат, всяко решение притежават двойствен смисъл.
„Предпочетох да направя филм за издателския бизнес. Цифровизацията въздейства с голяма сила точно там. Ален на Гийом Кане възликва: „Защо просто всички книги не преминат в този формат и край!“ В думите му има смисъл, но все пак аз предпочитам да докосвам книгата, да я усещам в ръцете си. Затова разказвам тази история, а киното отдавна е извършило своята цифрова революция, то много се промени през 80-те и 90-те на миналия век. Тогава режисьорите успяха да постигнат чрез техниката такива чудеса, за които дори не са мечтали. Природата на киното се промени, промени се начина ни на гледане също. Въпреки това аз предпочитам да гледам кино на голям екран. Не се притеснявам от Нетфликс и подобни платформи, че наемат режисьори от ранга на Куарон за своите проекти, така или иначе, аз гледам киното на Куарон на голям екран. А що се отнася до моя филм, той е вид дискусия за идеите, за идеалното и единственото, което искам е: да въвлека зрителя в тази дискусия, защото смятам, че живеем във време, в което не съществуват основополагащи истини, всичко подлежи на промяна“ - споделя в интервю пред Cineuropa Асаяс.
Когато издателят ти те покани на обяд, това означава, че новият ти роман не струва. Така Ален действа спрямо дългогодишния автор и семеен приятел Леонард. Според него Леонард пише от осем години едно и също. Дори една сцена от предишен роман му изглежда позната, установява се, че Леонард наистина ползва свои спомени, автобиографични моменти от сексуалните си забежки като извор на вдъхновение. Леонард е от онзи тип автори, чиито творчество те подтиква към депресия, но Ален смята, че има читатели, които търсят точно това-докато четат да се чувстват зле. И Леонард и Ален освен,че са двата края на общ бизнес си приличат по това, че изневеряват на своите съпруги. Ален изневерява с асистентката си Лор, а Леонард изневерява със съпругата на Ален. Селена пък знае, че Ален има любовница, дори има и оправдание за това: „след 20 годишен брак, е необходима някаква промяна“.
Селена настоява пред Ален, че романът на Леонард заслужава да бъде издаден. Истината е, че Леонард е предал всички характеристики на своята героиня, позовавайки се на Селена, той е вмъкнал интимни съвместни сцени. Леонард е включил някои от историите на Селена с Ален, като любопитна случка между съпрузите, докато гледат „Бялата лента“ на Михаел Ханеке.
Скоро съпругите разкриват изневерите. Но няма скандали, няма хвърляне на чинии в пода, няма горчиви крокодилски сълзи. Всички с достойнство преминават през кризата. Леонард сменя издателя и признава на Валери, че е имало друга. Селена е категорична спрямо дарбата на Леонард да използва опита си и му забранява да вмъква в нови истории акценти от тяхната връзка. Дали Леонард спазва обещанието си, ще разберете на финала на „Двойствен живот“. Все пак сюжетът приключва с приятна новина - Леонард узнава, че Валери очаква дете.
В „Двойствен живот“ Асаяс се заиграва освен с Ханеке и с творчеството на Бергман, както и със самата Жулиет Бинош- когато Селена предлага, да съдейства за среща с Жулиет Бинош за записването на аидуокнига. Селена (Жулиет Бинош) обещава да свърже Леонард с Жулиет Бинош, за да се включи в проекта, но подчертава, че Леонард не трябва да досажда на Жулиет с тягостни и-мейли, а като всички нормални хора: да се види с агента й.
„Двойствен живот“ е обобщение на някои всеизвестни факти: все по-малко се чете, но все повече хора пишат-достатъчни са четири изречения от Туитър и ето ти литература, библиотеките се посещават днес предимно от пенсионери и клошари, които се топлят там и използват безплатно интернет. Все по-често хората предпочитат да не плащат за театър, кино, музика, защото благодарение на интернет се демократизира изкуството или по-точно казано, потребителите на интернет не виждат смисъл в културата и образованието. Чрез интернет, изкуството загуби своя божествено недостъпен смисъл. Последният извод от филма дори е тъжен: след 30 години библиотеките ще изчезнат, но спокойствие и само спокойствие - никой няма да гори книги, поне засега.
Макар и без награди от фестивалите във Венеция, Торонто, Ню Йорк през 2018, филмът е очарователен, благодарение на актьорското присъствие и най-вече на Жулиет Бинош. Каквото и да се говори за нейния сложен характер по време на работа, Жулиет Бинош винаги влиза в ролите сякаш са кадифени ръкавици. И в „Двойствен живот“ както и в режисираните от Асаяс „Облаците на Силс Мария“ (2014), „Летен час(2008) „ (показван на МФФ „Любовта е лудост“във Варна), както и в писания специално за нея сценарий от Асаяс „Срещата“(1985), режисиран от Андре Тешине, Бинош винаги привлича публиката със своята еротична мекота и типично по френски женска разсеяност.
„Двойствен живот“ е другата страна на иначе сериозния Асаяс, в която зрителят ще го опознае като ироничен хулиган, който се шегува със социалните маски. А ние – публиката, уви сме принудени да слагаме по някоя нова маска, защото животът се променя, но запомнете-никой не е застрахован, че след като свали маската ще бъде същият човек.
А всъщност преди да стане режисьор, Оливие Асаяс е започнал своя творчески път като кинокритик - panta rei, дори ние критиците да изчезнем, все пак кино ще има и това е част от нон-фикшън еволюцията.