Гледали ли сте филм от Бутан? А знаете ли къде се намира Бутан и че там живеят най-щастливите хора на света? Филмът от Бутан „Лунана: Як в класната стая“ попадна сред номинираните отличници за чуждоезичен „Оскар“ 2022.

Неговият режисьор Паво Чойнинг Дорджи е дебютант, идва от света на фотографията и това си личи в усета му за панорама и колорит. В дебюта му открих енергия и сродна емоция, характерна за един от любимите ми български дебюти в игралното кино, а имено „Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова. Иска ми се по-опитните от мен, познаващи структурата на мита и енергията на народното песенно творчество, да изследват идеята за песента в двата филма, защото при наличието на различни като възприятия за света общества, песента успява да предизвика промяна в героите. Феноменът „песен“ е магически инструмент, чрез който персонажите възкръсват или достигат до катарзис, до неизвестното за себе си или преоткриват себе си.

Февруари е месец на "Оскар"-ите за децата и младежите от киношкола „Братя Люмиер“ при Общински детски комплекс - Варна. Филми, които биха предизвикали трепети в техните крехки души са тема на нашите кратки разговори и писмени разсъждения. „Лунана: Як в класната стая“ е може би по-семпъл на послания филм в сравнение с „Писмо до Америка“, но в него наблюдавам онази прекрасна приказка за пътуването към себе си, която съпреживях и с настоящите ми ученици от 10-ти, 11-ти и 12-ти клас, а те не бяха гледали „Писмо до Америка“.  Нека направим едно пътуване към себе си с мислите на най-малките.

Елица Матеева - художествен ръководител на киношкола „Братя Люмиер“

1920x-2.jpeg

Някъде отвъд отказа от модерни технологии живее доброто. Младият учител Угиен напуска столицата на Бутан и попада на едно от най – отдалечените места в страната му – Лунана. Името на страната – Бутан, означава ,,висока земя“. Лунана е село на голяма надморска височина без интернет, тук къщите са без прозорци и без електричество. Угиен трябва да извърви доста дълъг път пеша, за да стигне до Лунана. На учителя не му харесва обстановката и желае да напусне селото, докато не се среща с децата, които искат да получат образование.

В града технологиите са на почит. Има ток и интернет за разлика от селото. В Лунана е спокойно и единствено се чува песента на Салдон. Хората в селото са изключително щастливи затова, че идва учител, който ще изучи техните деца. Те пазят хартията, защото тя е скъпоценна вещ, ако изгориш хартия все едно гориш пари. За да се отопляват, те събират тор от яковете. Идеята на филма е в осмислянето на добро и зло. Всеки носи в себе си и от двете, но ако повярваш, че доброто е тук, настъпва промяна. Угиен открива доброто в себе си благодарение на децата и затова решава да остане при тях.

Ева Павлова, 8 клас

1920x-5.jpeg

Идеята на „Лунана: Як в класната стая“ е да подскаже на хората да ценят това, което имат, да следват мечтите си, да правят добро на другите, без да очакват нещо в замяна. Филмът е роуд муви с магарета през планина –младият учител Угиен пътува с дни, за да открие света на малките, чрез който се променя. Децата от филма имат много важна роля. Те искат да се научат на нещо, някои даже искат да станат учители, за да "проникнат в бъдещето". Обикновено в реалността учителите са тези, които ни „бутат“ към доброто, но тук тази роля имат децата.

За мен знанието е нещо много важно. Бъдещето зависи от това, което знаеш. Хора, които не искат да се учат не са приети добре от околните, въпреки, че е невъзможно здрав човек да не може да научи нещо, та ние всеки ден се учим. Да си добър учител според мен е: да искаш да научиш учениците да разбират смисъла на предмета, който се преподава и между другото да се показва света по различен начин. Учител-вдъхновтел е този, който има способността да достигне до учениците си. Да дава всичко от себе си!

Миа Канариева, 7 клас

1920x-7.jpeg

„Лунана: як в класната стая“ е един страхотен филм за преследването на личните амбиции и отдаването на каузата-деца. Според мен децата би трябвало да са кауза за всеки учител в училище. Главният герой Угиен първоначално не харесва работата си като учител. За него тя е неприятно задължение, но в далечното и изолирано от света село Лунана, той разбира същността на професията.  Тъй като целият екип на филма е бил в реалната локация и във филма са участвали жители на мястото, филмът е реалистичен и много по-вълнуващ, от филми със специални ефекти. Не бих казала, че филмът има щастлив край, защото, след като Угиен напуска Лунана, той се чувства неудовлетворен в Сидни, където се пробва като певец в бар. Може би и заради това финалът на филма ни води към предположението за завръщането на Угиен при децата. Песента за един як от далечните Хималаи вещае промяна.

Наталия Ангелова, 11 клас